Мутацията, наречена D614G, увеличава броя на “шиповете” върху коронавируса – която е частта, която му придава отличителната му форма – и го направи по-стабилен. Тези шипове са това, което позволява на вируса да се прониква в тялото и да заразява клетките. „Броят – или плътността на функционалните шипове на вируса е 4 или 5 пъти по-голяма поради тази мутация“, казва Хиерюн Чоу, един от старшите автори на изследването. Изследователите твърдят, че все още не е известно дали тази малка мутация засяга тежестта на симптомите на заразените хора или увеличава смъртността. Учените, провеждащи лабораторни експерименти, казват, че трябва да се направят повече изследвания, включително контролирани проучвания – широко смятани за „златен стандарт” на клиничните изпитвания, за да се потвърдят техните открития от експерименти в лабораторни условия. По-стари изследвания показват, че новият коронавирус, SARS-CoV-2, мутира и се развива, докато се адаптира към своите човешки гостоприемници. По-конкретно, мутацията на D614G бе отбелязана като извънредна опасност, тъй като изглежда се очертава като доминираща мутация.