20 години са достатъчни едно дете да израсне и да се превърне в пълнолетен човек. Същите 2 десетилетия обаче не бележат никакво развитие в не един или два имота, чието изграждане стартира с бурни темпове през периода, в който много предприемачи видяха в строителството златна кокошка и насочиха инвестициите си към него. Също толкова внезапно обаче дойде и крахът в този сектор, за който по улиците останаха много грозни и безмълвни бетонни и тухлени скелети, оставени на произвола и радващи единствено наркомани, клошари и скитници. По-лошото е, че в тези случаи 
не става въпрос само за естетика, а и за опасността от рушашите се недовършени сгради
които с времето стават повече и по-големи.
За един от тези строежи алармира „Утро“ потърпевшият от стремителния възход и мъчителния срив на строителството Константин Илиев. 
Преди 23 години той попада в обичайната за този бизнес процедура - преотстъпва правото на страеж на собствен терен на ул.“Николаевска“ 24 на предприемач, планирал да вдигне триетажна кооперация, в която собственикът на земята ще получи апартаменти. Всичко звучи красиво и примамливо до момента, в който строителството зацикля, после направо спира, а връзките с наелата се с него фирма ЕТ „Систех - Стефан Стефанов“ прекъсват рязко и безвъзвратно.
Така Илиев остава и без дадения на „Систех“ парцел, и без обещаните апартаменти. 
Тръгва да търси правда по съдилища и институции, но засега намира главно здравословни проблеми
от нерви, притеснения и безпомощност.
След време успява да си върне собствеността на парцела, но това с нищо не му помага, защото строежът върху него не му позволява да предприеме каквото и да било.
„За мен това е опасен строеж. Не се знае кога може да се разруши и да убие човек. Затова смятам, че трябва да се събори“, обяснява Илиев. С горчилка посочва, че същият инвеститор е зарязал без време и друг имот на ул.“Ангел Кънчев“ зад хотел „Дунав плаза“.
Примерите с недовършени грозни и опасни сгради не спират дотук, но по-плашещото е, че няма институция, която да подхожда адекватно към проблема, която да търси път за разрешаването му и да има визия за работа в тази насока.
Последно Илиев се обръща към Регионалната дирекция за национален строителен контрол /РДНСК/ и Община Русе.  
В писмо от 11 май от РДНСК описват състоянието на имота - груб строеж, по който е работено до юли 2001 година с всички необходими разрешителни. 
Обясняват му, че той е съвсем законен, затова, общо взето, дотам приключва тяхната работа
Споменават за обрушена и отлепена мазилка, както и че в задната си част изграждащата се сграда не е обезопасена, което прави състоянието й недобро и затова насочват собствениците му да предприемат мерки за отстраняване на пропуските. Това, че строежът е законен и има необезопасени елементи, потвърждават и от Общината в писмо от 28 февруари, като отново обръщат внимание, че собствениците са длъжни да се грижат за имуществото си. 
Илиев обаче далеч не е оптимист, че някой ще се погрижи за имота, тъй като на практика от десетилетия той съвсем целенасочено е изоставен и не представлява интерес за инвеститора. По негови думи за строежа няма издаден нито акт 14, нито акт 15 и сделки с апартаментите няма как да се правят.
Така той се оказва във 
възможно най-неблагоприятната ситуация да няма полезен ход
За казуса със строежа „Утро“ също потърси Общината.
„Наблюдават се места с обрушена и отлепена мазилка. В задната част на имота строежът е необезопасен и достъпен откъм съседен парцел. Към момента на огледа не са установени дефекти по конструкцията на строежа. Монтирани са прегради за ограничаване на нерегламентиран достъп през отвори за врати и прозорци на партерния етаж по фасадата към ул.“Николаевска“.  Налични са участъци с подкожушена външна мазилка по фасадата, като парчета от нея могат да паднат на прилежащия тротоар. Необходимо е да бъдат поставени предпазни парапети по стълбища, балкони и други открити части на сградата, както и да се ограничи достъпът до него откъм съседния УПИ“, казват в официален отговор от местната власт.
Признават и че 
случаят не е единичен на територията на община Русе 
и има и други строежи, чието строителство е преустановено. 
„Кметът, в качеството на контролен орган съобразно ЗУТ и в рамките на предоставената от закона компетентност във връзка с осъществяване на дейностите по устройство на територията в рамките на община Русе, указва на собствениците на такива строежи да предприемат незабавно действия по обезопасяване на имота с подходящи предпазни средства и почистване на терена от строителни и битови отпадъци, при необходимост. При неизпълнение на указанието на собствениците на горепосочените имоти може да бъде наложена административно-наказателна отговорност като санкция и да бъдат приложени разпоредбите на чл. 195 и чл. 196 от ЗУТ. Собствениците на строежи носят имуществена отговорност за причинени вреди и пропуснати ползи от своите виновни действия или бездействия, в резултат на които е настъпила авария на строежа, довела до материални щети или увреждане на трети лица и имоти“, посочват още от Общината.
Ако резюмираме отговорите на институциите за този Параграф 22, но не по Джоузеф Хелър, а по нашенски, фирмата на отдавна забравилия за строежа Стефан Стефанов /която, слава богу, е активна, защото можеше и отдавна да е закрита/ може да бъде предупредена само да го обезопаси, но не и да го премахне, макар че вече не притежава правото за издигането на същия този строеж.
А чакащият от 20 години апартаменти Константин Илиев може да пие една студена вода. Даже две, защото са му обещани два апартамента.