Kогато бяхме деца, селски баби, които вече не са между живите, разказваха как като момичета имали късмета да съзрат Опашатата звезда. Излезли вкупом по дворовете и се вторачили в небосвода - в звезда, ама с еййй толкова дълга опашка, същински змей!... Цяла нощ не мигнали. Интересно, ама и страховито.
Опашатата! Така нарекли чудото онези момичета.
Нямало е как да знаят, че
това е комета, наречена на откривателя си Едмънд Халей
който още в началото на 18 век установил, че приближава Земята на всеки 76 години и само тогава може да се види с просто око.
Други астрономи изчислили, че кометата съществува от някакви си 200 000 години - прашинка на фона на вечността. И всеки път светът посрещал появата й като лоша поличба, със страх и предчувствие, че непременно ще се случи нещо лошо.
В началото мнозина определиха 19-ия открит коронавирус като „елементарно и просто грипче“.
Други, когато се оказа, че заразата е много коварна, видяха вселенския край.
Трети тръгнаха по философски стъпки - няма страшно, историята е почти като с Халеевата комета! Ще дойде, ще си отиде и ще се завърне отново - може би чак след десетилетия, когато вече ще имаме отговор! 
Имаше и „успокояващи“ обяснения -
„короната“ идвала с черната мантия и косата само за възрастни и болни хора
с придружаващи тежки състояния. Другите обикновено минавали леко, голяма част от тях дори не разбирали, че са заразени. Един вид - да отпишем старците и закъсалите, те ще си отидат, защото просто така трябва да стане. А и нали са болни по презумпция. Вирусът едва ли не им помага да се избавят от теглото. Даже им прави услуга.
 И почти поличбеният страх като от появата на Опашатата започна да се търкаля и набъбва като снежна топка. Основания има - главно във всекидневните статистики. 
 По-младите не помнят, но сутрешните комюникета, въпреки различието в темата, ужасно почнаха да напомнят за съобщения от соцвремената: „Плевенчанката Найда Манчева изтъка еди колко си метра плат и вече работи по плана за следващата петилетка!“. Или: „Бригадата на героя от Николово Живко Топалов ожъна 1200 килограма царевица от декар!“. Тъй извънредното положение и брифингите отвориха рана като с онзи първичен страх на селските баби какво следва при появата на Халеевата комета. Само че кометата я няма, а „короната“ беше тук.
Дали Русе е под похлупака на извънредна ситуация? По-скоро не!
В „най-европейския град“ народът си шареше често без маски, още преди да му позволят /за предпоследно/ да ги махне. Почти по доц.Мангъров, чиято непоклатима позиция е, че няма да има оправия, докато 70 процента от населението не се срещне с новия вирус и не придобие т.нар. стаден имунитет. Не напомня ли тази позиция на вирусолога на практиката на естествения отбор? Който оцелее, оцелее. Който няма късмет и съпротивителни сили... жалко. В джунглата виреят само най-силните. Лъвът да изяде антилопата, крокодилът да погълне зебрата. Щото била жадна и се доближила до брега... Може би доста русенци си мислят, че заразата няма да достигне точно до тях, а и нали зебрата не става жертва при всеки водопой! Затова може да се ходи на тумби и без маски.
Борбата срещу „короната“ върви сега като игра на руска рулетка
в барабана има само един куршум, но не се знае, дали когато се завърти, в цевта няма да попадне точно той.
А може и да прескочи. 
Простодушно упование и надежда - как злото ще ни подмине. Ако използваме пак анималистичен пример - заровената в пясъка глава на щрауса премахва всяка опасност. Или поне той така си мисли.
Очевидно ще живеем във внезапно усложнилия се свят  сред отричане, съмнения, тревоги, опасения, страх, песимизъм, оптимизъм и куп сложни емоции, докато не бъдат открити ваксина и лекарства срещу вируса. И на фона на често припомняните през последните седмици пандемии от испански грип, кримска чума и холера  тайничко, без думи, ще си пожелаваме тези изпитания да не ни връхлитат с неумолима ритмичност. Като Халеевата комета.