Баскетболна България загуби изключителния треньор Станислав Бояджиев, който си отиде след боледуване на 74-годишна възраст. Спокойно може да се каже, че той ще остане в историята като един от най-големите родни специалисти. Някои го нареждат веднага до легендата Иван Гълъбов. И неслучайно - Бояджиев спечели на два пъти с „Левски-Спартак“ европейската купа „Лиляна Ронкети“. Направи го във време на страхотна конкуренция. Със „сините“ стана пет пъти национален шампион. Във визитката му са записани и 6 купи на страната.
Малцина вече навярно помнят, че мъничка част от неговата кариера бе свързана и с Русе. През 2009 година той пристигна в нашия град по покана на клубния президент Николай Падалски като консултант на старши наставника Стефан Стефанов в „Дунав Еконт“. Първенството беше в решителната си последна фаза, а Бояджиев трябваше да помага с ценни съвети.
На първата пресконференция застана един много скромен, даже свит човек. Леко прегърбен и някак тъжен. Говореше тихо, не показа по никакъв начин, че е нещо различно от колегата си Стефанов. Между двамата цареше видимо взаимно уважение.
Интервюто, което по-късно даде за „Утро“, отново мина без абсолютно никаква показност. Каза, че иска за помогне и то не толкова в игрови план, колкото в психологическото стабилизиране на отбора. „Дунав Еконт“ бе спечелил предишната година титлата на страната и прекалено големите очаквания бяха поразколебали част от баскетболистките. 
„Станислав Бояджиев бе обран, точен, възпитан и коректен мъж. Не считах консултантските му функции като удар по моя имидж. Умният човек винаги може да се учи от другите. При това той беше с огромен опит. Ще го запомня само с добро. Светла му памет!, заяви вчера Стефан Стефанов пред „Утро“.
„Дунав Еконт“ не успя да дублира титлата. Но и днес пред очите ни е онзи скромен мъж, който седеше на пейката с подпряна на ръката си брадичка. Гледаше вглъбено и все така необичайно тъжно. Не викаше, не ръкомахаше, само ставаше при техническите прекъсвания и говореше на състезателките.
След последния съдийски сигнал се ръкува с всички и си тръгна. Гастролът му в Русе бе запомнен. Не толкова с резултатите, а с излъчването му на благородник, какъвто наистина беше.