Великият /казано с уважение!/ ръководител на русенското туристическо дружество Георги Тановски-Лъва казваше: „До 40-ия си рожден ден човек работи за името си, след това името работи за човека“.
Димитър Бербатов е на 39 и по всичко изглежда, че се вписва идеално в тази сентенция.
Името му дава ценни съвети от няколко месеца. Наскоро каза, че „Ливърпул“ не заслужава титлата, после извади идеален състав с футболисти, до които е играл, даде акъл на Тимо Вернер да избере „Байерн“, а не „Анфийлд“, насърчи мениджъра на „Манчестър Юнайтед“ Солскяер, че върви по правилен път, препоръча на шефовете в „Тотнъм“ да дадат време на Жозе Моуриньо. Напоследък няма ден, в който нашият човек да пести мнение по „животрептущи“ ситуации и да не обърне внимание на звездите по цял свят какво точно да правят. Като прибавим факта, че е гост-коментатор в британска телевизия, вече е ясно - името работи усърдно за него. Заслужено, въпреки че всяка сутрин, обед и вечер мъдрите му мисли идват малко в повече.
Но той си е направо скромен мъж в сравнение с Валери Божинов. Божигол, както се нарече нападателят на втородивизионния италиански „Пескара“ и това е 18-ият тимв кариерата му по света и у нас, излезе с възхвала за феновете на „Левски“, изперчи се, че помагал за трансфер на двама сърби във „Фиорентина“, пусна видео как преди 100 години бележи гол за „Манчестър Сити“ в някаква контрола, а за капак удари последния гвоздей: „Трима са великите футболисти на България. Стоичков е безспорен номер 1, после идва Бербатов, аз съм №3!“
Жоро Тановски, лека му пръст, сигурно би казал в този случай, че ако човек без добре свършена работа главно говори за себе си до 40-годишна възраст, после и името няма да работи за него.
Време на саморекламни светове по български.