Родните медии вече трети ден се тръшкат и си скубят косите, че футболистът на „Астън Вила“ Индиана Василев отклонил поканата да играе за българския национален отбор.
„За съжаление той отказа“, нареди скръбно селекционерът Георги Дерменджиев по адрес на младежа, чиито родители са от Сливен, а той е роден и живее по принцип в САЩ.
Всъщност, точно медиите подложиха на натиск Дерменджиев да попита дали офанзивният халф няма да се навие да брани авторитета на българския футбол. 
С цялото ни уважение към Чичо Гошо, той едва ли знае нещо повече от факта, че Инди няма минути колкото за един пълен мач във „Вила“. Но вече е звезда, пък и нали играе от дъжд на вятър във Висшата лига, нашият национален отбор не може без него!
Вместо от БФС да се молят като просяци на едно 19-годишно момче, което, както призна баща му Денчо Василев, дори не знае добре български, трябва да помислят за друго. 
Защо в 14-те отбора в нашето първенство няма кадърни млади българи, но има място за цели 125 чужденци - почти по десет във всеки тим?
Защо треньорите не виждат по-далече от носа си и колко от тях работят по съвременни методи?
Отговорят ли си на тези два прости въпроса, няма да сме свидетели на поредната - ах, каква невероятна футболна драма - по Индиана, пък бил той и Василев.