Добре сме, но ни липсва малко класичка, казваше в близкото минало един треньор.
Така долу-горе може да се обобщи и представянето на "Дунав" при загубата на "Берое" с 0:2. Недостигът на "малкото класичка" се видя във всички фази на играта - като се почне с недопустимите грешки при инкасиране на двата гола, с брака при подаванията в средата на терена и с липсата на човек, който да прати топката към мрежата.
При първото попадение защитата остави Педро Еуженио да потанцува в наказателното поле и да си нагласи топката за изстрел, при втория всички бяха почти в положение "мирно" и изгледаха как Иван Минчев си заложи кълбото за удар в "паяжината". 
Като се прибави фактът, че футболистите на "Берое" изглеждаха по-живи и можещи в индивидуален план, загубата бе логичен изход.
Не че играчите на "Дунав" не искаха и не се бориха. Изпълниха дори повече корнери, имаха добри шансове да сторят нещо и при удобни статични положения. При едно от тях Свилен Щерев си заложи топката и я прати 5 метра над вратата! Браво за самочувствието му, но един отбор няма право да пилее толкова леко малкото си идеални шансове. Освен това в поредицата от ъглови удари бяха изсипвани повече напосоки топки, без да застрашат вратата на "Берое". 
"Дунав" стигна и до три голови положения - шут на Щерев по диагонала след чудесно извеждащо подаване на Ахмед Ахмедов, изстрел от фланга след почивката на Ахмедов, бомба на Мартин Костадинов в заключителната минута на мача. Но тези моменти бяха твърде малко, защото беройци имаха два пъти повече ситуации.
Най-хубавото е, че дунавци показаха непримиримост. Не играха като обречени и показаха старание. И пак стигаме до липсата на "малкото класичка", без каквото трудно можеше да се вземе нещо срещу добър отбор като "Берое". 
"Дунав": Благой Макенджиев, Мартин Костадинов, Мартин Ковачев, Михаил Милчев, Самуел Инкоом, Ивайло Лазаров, Свилен Щерев, Иван Селеменев, Самир Аясс, Стефан Христов, Ахмед Ахмедов /Кавалканте, Исаевски, Семедо/.