Анастасия Рунова е един от хората, оказали последна помощ на българския алпинист Иван Томов. 24-годишната московчанка разказа пред БНР, че е отишла на експедицията по покана на Томов, с когото преди година изкачват два седемхилядника в Таджикистан. На 16 май Иван, а около два часа по-късно и тя изкачват четвъртия по височина връх на планетата без помощта на допълнителен кислород и без личен шерп. На слизане, обаче, Иван проявява симптоми на височинна болест и на 17 май почива в района на Лагер 4. Настя е транспортирана с хеликоптер до болница в Катманду, с възпалено гърло и изтощение от дългото време, прекарано на голяма надморска височина.
„Ние пристигнахме заедно на експедицията. Иван ме покани. Запознахме се в Таджикистан миналата година, когато ходихме на връх Комунизъм ( 7495 м, в Памир) и на връх Корженевска (7014 м, пак там) И в тази експедиция бяхме заедно. Имахме още един партньор, но той остана в Базов лагер заради заболяване“, разказва Рунова.
„На 16 май. Иван се качи преди мен на върха и се спусна малко по-рано. Аз последна се качих и последна слязох. Стъпих на върха в 13.30 (10.45 българско време). Той се спускаше сам и аз се спусках сама. Срещнах го около 12:00 на слизане (докато той е слизал, а тя се е изкачвала). Той беше болен, имаше кашлица по време на цялата експедиция и мислеше да не тръгва, но после каза: „Аз все пак ще пробвам“... И тръгна към върха“, казва още тя.
„Али Садпара спа заедно с Иван в една палатка, т.е. когато Иван е отишъл, Али вече е спял. Посред нощ Али се събудил и чул, че Иван иска вода. Али загрял вода, дал му да пие и на сутринта ми съобщи, че Иван е в съседната палатка и че му е лошо. А Серги ми помогна да спуснем тялото. Помогна ми в началото да се опитаме да спуснем Иван по-надолу, защото той се опитваше да ходи малко или много. А после, когато Иван загуби съзнание, той се опита да го спусне, заедно с другите испанци. Те ми казаха, че сега трябва да спасят мен и че той няма да дойде на себе си и трябва спешно да сляза надолу. Опитахме да го преместим някак и после, когато разбрахме, проверихме пулса. Той не реагираше на светлина, нямаше пулс. Започнаха да ми помагат да се спускам надолу, защото прекарах прекалено много време на тази височина“, добавя тя.
Рунова разказва, че Иван Томов е починал на около 10 метра от четвърти лагер, до палатката.
„Той беше много отговорен, много добър, малко затворен. Винаги беше готов да се притече на помощ. Отговорен, сериозен и обран“, казва още Анастасия Рунова.