И ние сме хора, ама май никой не ни брои! Ние не сме ли в Русе? Елате да видите на какво прилича улицата - сякаш е разорана! С такъм апел се обърнаха към "Утро" живеещи на улица "Ибър" в квартал "Родина".
По броя на ямите тя наистина е сериозен претендент за челно място в антикласация за най-разбитите улици в Русе. Според хората в района настилката не е ремонтирана поне от 10 години, от време на време само са пълнени най-издълбаните места и сега асфалтът на "Ибър" е набразден от различни по форма и дълбочина дупки като модни тийнейджърски дънки.
Искаме колите ни да не пропадат в ровове и да се трошат, а при дъжд и киша - и да пръскат минаващите по улицата хора и автомобили. През декември на близката улица "Белмекен" правиха първа копка на блок за бедни и за роми, сигурно и гладка улица ще им направят. Дали ще можем и ние да се вредим, казват на "Ибър" и се готвят да организират протестна подписка.
На още една съседна улица клокочи недоволство заради надупчената настилка и сякаш нарочно поставен за да изправя косите на шофьорите контейнер за смет.
На "Згориград" от пресечката с "Черни връх" до кръстовището с "Вега", откъдето минава голяма част от трафика от "Чародейка" и "Родина" при спусната бариера на прелеза до пазара, има две изключително коварни дупки. И двете са като близнаци по средата на платното, зеят и растат от месеци от кръпки върху някога ремонтирани аварии. Особено неприятна е тази на кръстовището с "Вега", която в повечето случай просто няма как да се избегне. И в двете дупки се насипва фракция, която бързо-бързо се разпилява от гумите на преминаващите автомобили. Очаква се да бъдат качествено запълнени при затопляне на времето.
За да бъде обаче опъването на нервите пълно, на "Згориград" от години стои контейнер за смет, до който паркира, бус, а понаякога - и лек автомобил зад него. Всичко това е точно на кръстовището с "Босилеград", където за разкош има и лек завой. И преминаването покрай опасното стеснение, което може много лесно да се избегне с един от т.нар. джобове за съдовете за отпадъци и прилагането на Закона за движентие по пътищата спрямо паркиралите автомобили, изисква или търпение и хладнокръвие, или готовност да се пробва разминаване в иглените уши, пък каквото стане.
Впрочем само на стотина метра по-нагоре има още една окаяна уличка, но проблемът с нея скоро може да се реши от само себе си, тъй като тя е почти пред изчезване. Това е покритата с прахоляк при сухо време и потъналата в кал след всеки дъжд "Милкова ливада", чието последно асфалтиране никой не помни. Но понеже е нещо като байпас на "Згориград" и обслужва само живеещите в околните къщи и блокове, явно остава встрани от погледа на отговорните за пътното поддържане в града. И воплите за ремонтирането й отслабват като тоновете на кардиограмата на тежко болен пациент.