Обикновено се опитваме след всеки мач на „Дунав“ да кажем по някоя персонална дума за представянето на всеки футболист. Срещу „Славия“ всички в титулярния състав на „Дунав“ играха добре и с огромно желание. А на този тежък терен всеки шпагат и подаване по земя бяха мъка. 
Над всички обаче бе уникалният Красимир Станоев. Спокойно можем да кажем, че халфът е най-постоянният играч на „Дунав“ през целия сезон. Той свърши толкова много работа в средата на терена - влизаше смело и чисто във всяко единоборство, бе в началото на всяка атака, раздаваше майсторски пасове, не спря да тича до последно. Той беше играчът на мача!
Христо Попадийн пък като че ли намери истинската си позиция като дефанзивен халф. Бе готов във всеки момент да се сбие за първа топка. 
Макар че допускаха дребни грешки, Петър Патев, Мартин Ковачев, Божидар Васев и Георги Динков бяха другите бойци със силен характер. 
Вижда се, че Ахмед Ахмедов расте с всеки мач и че взаимодействието му със Светослав Ковачев става все по-добро. Двамата бяха подпомагани в атака от не по-малко биткаджийски настроения Исмаил Иса. 
Може би Иван Коконов само не можа да се впише напълно в облика на отбора. Влезлите като резерви Борислав Балджийски и Бранимир Костадинов също като че ли не напипаха пулса на мача и изглеждаха инертни на фона с хвърлящите се за всяка топка други футболисти в светлосиньо. 
Най-хубавото бе, че „Дунав“ изглеждаше като много силен колектив. С такъв отбор, нищо че е на 12-о място във временното класиране, феновете имат основания да вярват и в по-добри дни.