Огромната каша около собствеността на глухо кънтящата от години корабостроителница в Русе и създадените около нея половин дузина фирми полека лека се разчиства, но с такива темпове, че едва ли много от някогашните й служители ще дочакат да я видят разнищена докрай. След година и половина дела и прехвърляне между различни инстанции в Ямбол, Русе и Велико Търново Окръжният съд в Русе одобри допускане на предварителни обезпечителни мерки преди откриване на производство по несъстоятелност на „Русенска корабостроителница“-Ямбол. Както се разбра през миналата година, точно на тази фирма цялото русенско предприятие е отдадено под наем през май 2016-а за надхвърлящата и най-жлъчните подигравки сума от 2000 лева на месец, като срещу тях получава всички приходи на завода.
Сега съдът решава, че са налице убедителни писмени доказателства за скрито съучастие между „Русенска корабостроителница Запад“ и „Русенска корабостроителница“-Ямбол. Така че одобрява молбата от синдиците на КТБ за обезпечителни мерки и назначава за синдик същия Росен Милушев, който е синдик и на „Русенска корабостроителница Запад“. Всъщност синдиците на банката искат много повече - да се обяви „Русенска корабостроителница“-Ямбол в несъстоятелност, както и налагане на обща възбрана и запор върху имуществото на фирмата. Но правят грешка - внасят исковата молба в Окръжния съд в Ямбол (на 22 април 2016 г.). По него време обаче седалището на фирмата е не в Ямбол, а в Русе. И десет месеца по-късно - на 28 февруари 2017 г., ямболският съд решава, че това не е негова работа и препраща исковата молба към Окръжния съд в Русе. Търговската колегия излиза с решение чак година по-късно - на 27 март 2018 г. Като одобрява всички искания на синдиците на КТБ. Това определение обаче е обжалвано във Великотърновския апелативен съд и през юни отменя по-голямата част от решението, като оставя само частта за обезпечителни мерки и назначаването на синдик.
Какво следва от всички тези съдебни битки за Корабната? Засега нищо. За да има предприятието шанс да заработи отново, трябва фирмите фантоми да се ликвидират - да се обявят в несъстоятелност и активите, без значение на кого се водят, да се продадат на търг. Тогава има вероятност да ги купи някой истински предприемач, който ще ги иска, за да ги впрегне в работа. Ако още стават за работа, защото какво е положението в цеховете май никой не знае. И както процедурата се движи със скоростта на болна от ревматизъм костенурка - накрая освен земята ще останат само ръждясали боклуци и сгради за събаряне. Такива примери из Русе има достатъчно и са все болезнени - ЛВЗ, „Дунавия“, „Дунавска коприна“... Към този списък най-вероятно ще прибавим и Корабната.