Eлена - майката на Любо Ганев, оживи залата с искрения си, неподправен и развълнуван разказ.
"Аз не съм го родила, но съм го отгледала от 3-годишна възраст. Любо беше уникално дете! В детската градина не се намираше креватче за него, че трябваше за му търсим специално. Беше буен, непослушен, но много нежен и любвеобвилен. Скитник! Не се връщаше по цели нощи. Непрекъснато чезнеше от къщи. Съседите бяха вдигнали ръце от него. Замерваше хората по улицата от терасата на четвъртия етаж с каквото му попадне - яйца, ябълки, заливаше ги и с вода. На няколко пъти щяха да го изключат от училище. На една бригада в Каран Върбовка задигнал от склада етикети за буркани и на другия ден започнал да ги продава на децата. После пък носеше гугутки, зайци, все се опитваше да търгува нещо. С баща му имахме разправии покрай белите му. Татко му казваше "Ако е гардероб, да ги нацепя, ако е телевизор, да го изхвърля. Какво да направя - той ми е дете!" Като влезе в Спортното училище, вложи цялата си енергия", каза майка му.
Накрая жената не издържа и развълнувано се обърна към Любо. 
"Той е най-големият ми подарък в живота. Винаги ще си остане моето малко, голямо момче. Благодаря ти!".