Едно от особено цветните преживявания на русенските ценители на музиката беше колоритната сбирка от емблематични извадки от мюзикъли със световна слава, която прозвуча в салона на операта в четвъртък. Още по-цветно бе преживяването, тъй като хитови арии от "Евита" и "Исус Христос суперзвезда" изпяха не оперетни артисти, а двама души, които са добре познати и твърде много обичани от меломани с по-различна нагласа: верните адепти на рока във всичките му измерения. Да, на сцената на операта пред русенци излязоха Милена Славова и Звезди Керемидчиев! 
И докато за почитателите на Звезди това му амплоа беше вече виждано и харесвано /да припомняме ли, че тъкмо в Русе именно с негово участие бе световната премиера на "Нострадамус" на Николо Коцев?!/, за Милена мюзикълът си беше истински прощъпалник. 
Голямо вълнение беше подготовката за това, и вълнение, и притеснение, призна певицата малко преди да се вдигне завесата и преди русенският оркестър да засвири под палката на бележития московски маестро Ариф Дадашев. Все пак, това е съвършено различно от всичко, което съм правила досега, продължава рок звездата. Стигнало се дотам, че в притеснението си 
тя се обадила на Звезди да го пита ще трябва ли да обличат специални костюми 
заради ролята и да разучават различни стъпки и движения на сцената. 
Защото освен песните, ако трябваше да уча и танци, щеше да стане съвсем сложно, възкликва софиянката, докато оправя механично един от розовите кичури в косата си. За щастие, Звезди я успокоил, че изпълнението е концертно и няма да има никакви допълнителни "екстри". 
А истината е, че всъщност с това мюзикълно приключение Милена Славова се завръща към две неща, които много харесва и цени. Едното е съчетаването на рок импровизацията с класическа музика и класически оркестър.
"Когато Атанас Янкулов, чийто е проектът "Империята на мюзикъла", ми се обади да ме покани и ме попита бих ли се съгласила да участвам, не се колебах изобщо. Обичам такива предизвикателства, 
обичам съчетаването на строгата традиция със свободата
Свирила съм в няколко такива формации, преди време имах едно такова запомнящо се участие със Софийската филхармония. Така че веднага приех", казва Милена. 
Другото причина да не се колебае е Русе. 
Харесвам този град още от първите си идвания тук през 80-те години. Обичам реката, парковете, зеленината, центъра с достолепната архитектура, който налага стил не само в архитектурата и подредбата на града, но и в нагласите и характерите на хората. Русенци наистина са по-различни от жителите на другите градове, това личи веднага, като дойдеш тук", продължава певицата. 
За нея пеенето започнало като нещо непълно естествено и характерно за нейната фамилия. 
Макар и да имаха други професии, музикални бяха и баща ми, и майка ми, и леля ми. Родът на майка ми е от Перник, а баща ми е от Лясковец, от Великотърновския балкан, прадядо ми по бащина линия е бил велик гайдар, разказва Милена. 
Тя се научила сама да свири на китара. Как така сама - ами така, по слух! - обяснява Милена. Всъщност, ходила на уроци по класическа китара. 
"Ако знаете 
каква голяма скука беше! 
Едва издържах десетина урока и приключих. И след това започнах самичка - търся тоновете, "сглобявам" акордите... И се получи!", издава "рецептата" рокаджийката. 
Така през 1984 година се появява на сцената и постепенно налага собствен стил и изпълнителски маниер. За да се стигне до мигновеното разпознаване на гласа й, на специфичните изпълнения, на песните, които си остават само нейни - и с музиката, и с текстовете, и с неподражаемата експресия. През 1988 година Милена става съосновател на групата "Ревю", а пет години по-късно заминава за Лондон - с идеята да влезе във водите на онова дълбоко и примамливо езеро, каквото й изглежда от София рок приказката на запад. Шест години в Лондон и един албум със знаковото име "Sold" - "Продадено" - и Милена се завръща в България, след като е видяла, че приказката е само обвивка...
Днес не й остава време дори да се замисли какво би правила, ако случайно реши, че идва момент за почивка. "Много пъти са ми задавали въпроса как си почивам - и винаги съм се затруднявала да отговоря честно. Аз самата за себе си не мога да си отговоря. 
Като отида някой път на купон с приятели, обикновено лягам и заспивам
Приятелите ми се смеят. Обичам да чета, но нямам никакво физическо време за това. Искам някой да направи аудиокнигите, които много ми се иска да прочета. И дори от време на време у мен се събужда идеята аз самата да започна да ги произвеждам!", възкликва певицата. 
А графикът й наистина е много натоварен. След Русе веднага предстои "Империята на мюзикъла" да бъде показан в Плевен, а след това колелото се завърта на обичайните си обороти - концерти по Черноморието, участие във фестивали, мотосъбори. "До 15 септември времето ми е запълнено на сто процента, че и повече. След това предстои националният фестивал на младите банди, който аз самата организирам всяка година, тази ще бъде осмото издание. На 22 и 23 септември ще се съберат младежки рок групи, които свирят предимно авторска музика. Много е готино - а за младите е и полезно, освен чудесната емоция. Сега чакам да дойдат групи от Добрич, Варна, има и от Русе. И преди е имало от Русе", казва Милена. И с неохота вмята, че всяка година прави проект с предложение до Министерството на културата да финансира този проект, но понякога оттам отпускат средства, понякога - не. "Много е смешно - аз винаги правя един и същ проект - събитието е едно и също, оформям документите по един и същ начин. А ето че веднъж министерството намира фестивала за интересен и ценен и го финансира, друг път не го одобрява и го подминава като нещо несъществено", констатира звездата.
Това не й пречи на ентусиазма да подкрепя младите музиканти, да ги насърчава и да им помага, като им осигурява възможност за изява. Но това е част от самата Милена - бунтарка и принципна изцяло и завинаги.
Аз съм си бунтарка и отвътре, и отвън, и не съм бунтар, защото е модерно а съм си такава, откакто се помня, заявява категорично певицата. И макар да е минала през какво ли не, това не е притъпило сетивата й и острото й чувство за справедливост. 
"Дразня се и днес от какво ли не. 
Например, не мога да се примиря с това, че днес хората се кланят не на душевността, а на парите, че парите са се превърнали за повечето хора в господ, че те управляват. Лошото е, че това се предава и на децата на тези хора. Ето, колко често могат да се видят хлапета с телефони от по 1500 лева. А вместо да им се купуват такива скъпи и прескъпи телефони, по-добре е децата да ходят на детски лагери, да се учат на разни полезни неща, да си общуват, да си говорят. И да усвояват законите и правилата на природата. Да знаят как да се ориентират в гората, да наблюдават дърветата и растенията, да знаят откъде изгрява слънцето, да умеят за запалят огън - и да го направят така, че да не навредят на природата. Защото е добре децата от малки да усвоят истината, че срещу природата никой не може да се опълчи. А ако го направи - то тя си връща после. Трябва да живеем в синхрон с нея. А не да се оставяме технологиите да ни затъпяват мозъците. А и аз съм забелязала: хората с многото пари нямат намерение да се развиват, те си живеят в техния си свят и всъщност дори и не знаят за какво могат да използват пълноценно това, което притежават, в това число и дигиталните устройства, с които се фукат. Консуматори - и нищо повече", размишлява изпълнителката на "Не`ам нерви". 
Тези свои правила и важни истини тя предава и на дъщеричката си Куини.
"Ние с нея сме приятелки - говорим си за всичко, не я назидавам, а споделям. Тя има огромна свобода - да избира своите решения, предпочитания, пристрастия. Но както има свобода, има и контрол! Това, че нямаме теми табу, не означава, че я глезя. Нищо подобно! 
Аз по принцип съм против глезенето
И изобщо лигавенето за мен е нещо анти - дори не мога да си представя нещо от този род в моето поведение", казва Милена. 
Но само след миг добавя: "Всъщност, ако изобщо може да става дума за някаква форма на глезене в моето семейство, то това се отнася за моите кучета. Те са три: два пекинеза и едно улично. Него, уличното, го прибрах от двора на Правителствена болница. Страхотно е. То се казва Били Белята. А пекинезите са Леми Килмистър и Джоджън Славов!", засмива се гърлено певицата. Леми Килмистър е основател, вокал и басист на култовата британска рок група "Моторхед", който е пупулярен със слетите си бакенбарди и мустаци и силно дрезгавия си глас, както и с типичния си рокендрол начин на живот. 
Кучетата на Милена Славова се радват на четирикратни разходки всеки божи ден. Така и тя самата, колкото и да няма време, когато си е в София, "е принудена" да се разхожда. Но все пак си мечтае понякога за кратък отлив от натоварената програма, за да избяга, както тя казва, "вдън гората". Поне за малко. Поне до следващия концерт.