Посегателството над мемориала на загиналите във войните русенци в петък не е единственото поругаване на нечия памет в Русе. Барелефът на Борис Трети е осъмвал напръскан с боя, лъвовете пред Паметника на своботата по традиция привличат вандали, а Пантеонът на възрожденците е една от любимите мишени на уличните драскачи. Но нито един паметник не е бил оставян толкова дълго в пустинята на общественото безразчие като този на репресираните в градинката до площадчето "Оборище", на две крачки от областната дирекция на МВР.
Още през май "Утро" съобщи за неизвестния "шегобиец", който е зацапал с черно първата и последната сричка от изписаната на гранита дума "кавалерите" и посвещението вече звучи пошло и кощунствено: "ПАМЕТ ЗА ВАЛЕРИ НА СЪПРОТИВАТА СРЕЩУ ТОТАЛИТАРИЗМА".
По-късно отново се върнахме към случая.
Но и днес нищо не се е променило.
Защо е така? 
В Русе от доста години управлява дефиниращата се като дясна партия ГЕРБ, а точно репресираните са малките оцелели от смазващия ботуш на комунизма кълнове, от които избуяха многобройните днешни десни или представящи се за такива. 
Вярно, БСП има председател на общинския съвет и може да се каже, че също управлява в Русе, но със сигурност не това е причината за повторното осъждане - този път на равнодушие - репресирани.
Ако някой беше намацал с боя Альоша, реакция щеше да има, но репресираните не са били ничии войници. Тяхната главна вина е била, че са имали собствено мнение в държава, която не търпи различното мислене.
Традиционната десница също присъства във властта като част от общинския съвет, а и като публични изяви. Ето, СДС отново влезе в новините покрай избора на бившия русенски депутат Румен Христов за председател на партията. Но и старите десни нехаят.
Ако предстояха каквито и да е избори, паметникът щеше да бъде показно почистен от кандидата или кандидатите и тази загриженост щеше да бъде богато отразена от пишещи, говорещи и снимащи медии. Но най-близките избори са през май догодина - за евродепутати. Дали репресираните ще трябва да почакат дотогава?
Май-май...