Броят на необитаемите жилища в България расте. Те са 1 220 416 или над 31% от всички жилища в страната. В същото време все повече хора нямат шанс да се сдобият със собствен жилищен имот или имат нужда от подкрепа, за да вземат под наем. Затова една от основните задачи при управление на жилищния фонд в България е да се намери начин броят на необитаемите жилища да бъде намален и да се повиши тяхната използваемост.
Това е една от целите, заложени в Националната жилищна стратегия, която е качена на сайта на МРРБ за обществено обсъждане. В нея се посочва, че в периода до 2020 г. ще бъде надминат строителният бум от 2007-2009 г. с изграждане на около 20 хил. жилища на година. Тези прогнози са направени на база очаквания икономически растеж в страната и нарастващия инвестиционен интерес, който се изразява в търсене на терени и големия брой издадени строителни разрешения. 
Броят на жилищата надхвърля броя на домакинствата, а жилищното потребление е сравнимо с това в ЕС (550 жилища/1000 обитатели). Но проблемът е, че финансовата достъпност до жилище се влошава и отношението цена/доход нараства. През 2015 г., по данни на НСИ, цената на жилищата надхвърля над 6,6 пъти доходите. За сравнение през 2013 г. това съотношение е 6,3.
Друг идентифициран в стратегията проблем е, че общественият жилищен фонд е сведен до символичен дял от 2,4%. Той трудно се управлява поради разпръснатостта му сред частни жилища в етажна собственост, а общините разполагат с ограничени ресурси за неговото поддържане.
Изводът е, че е необходимо да се намерят механизми за адаптиране на съществуващия жилищен фонд и рационалното му използване.