Значителна част от младите хора в България нямат интерес или възможност нито да работят, нито да учат. По последните данни на Евростат делът им значително намалява паралелно с общия спад на безработицата - от 22.3% през 2016 г. до 18.6% през миналата година. Числата обаче остават значително над средното за ЕС.
България се нарежда на шесто място в класацията, като по-зле по този показател са страни като Италия (25.7%), Кипър (22.7%) и Гърция (21.4%). В другия край на спектъра се позиционират Холандия (5.3%), Словения (8%) и Австрия (8.1%).
Причините за феномена „неучещи и неработещи“ млади хора са сложни, но могат да се обобщят като особености на социалната и семейната среда, потомствена безработица и маргинализация и липса на образование и квалификация. Точно последният фактор - образованието, най-често се посочва като ключов за формирането на групата на неработещите и неучещи младежи. 
Данните на НСИ за 2016 г. показват, че около 47% от младите, попадащи в тази група, са преждевременно отпаднали от училище, тоест имат или основно, или по-ниско от основно образование. 51% от неработещите и неучещи младежи са турци и роми, а 46% са българи, като  има тенденция делът на етническите българи в тази група да расте.
Групата от неработещи и неучещи младежи е потенциална работна сила, която обаче в момента е неактивна, докато бизнесът продължава да страда от липса на кадри. Според Eurofound загубата за българската икономика от неизползването на този потенциал възлиза на близо 2.5 млрд. лева годишно през 2011 г., което представлява над 3% от БВП за годината.