Въпреки че според всички финансови съветници вземането на бързи кредити е най-бързият път към личния фалит, все повече българи прибягват към тази скъпа и рискована форма на заем. Към края на март вземанията по кредити на дружествата, специализирани в кредитиране, са достигнали 2,848 млрд. лв. (2,7% от БВП), докато преди година те са били 2,593 млрд. лв. (2,6% от БВП). Това сочи, че кредитите са се увеличили с 9,8% (254,8 млн. лв.) на годишна и с 3,6% (99,6 млн. лв.) на тримесечна база, показват данни на Българската народна банка. Ръстът на бързите кредити продължава вече 3 години.
Все по-голяма част от получателите на бързи заеми се затрудняват да ги погасяват. Към края на март 2018 г. размерът на необслужваните бързи кредити е 342,8 млн. лева. За една година лошите заеми намаляват с 11,8% (45,8 млн. лева). В сравнение с края на декември 2017 година обаче те се увеличават с 0,1% (0,4 млн. лева).
В структурата на вземанията по кредити от домакинствата преобладават потребителските кредити, които са 2,151 млрд. лв. Размерът на жилищните кредити в края на първото тримесечие на 2018 г. е 43.1 млн. лв., а другите кредити - 100,4 млн. лв. 7 от 10 заема са за срок до 1 година.
Преобладават кредитите над пет години, които в края на март са 1,124 млрд. лв. Те се увеличават със 17,4% (166,4 млн.лв.) на годишна и с 6,8% (71,2 млн. лв.) на тримесечна база.