Впечатляваща постановка на една от оперните творби на Верди, която, казват, композиторът до такава степен си харесвал, че я подарил на своя тъст, беше представена на сцената на Русенската опера. Страстите човешки и зловещите подмоли, в които може да завлече пагубното изкушение от властта и безнаказаността, въздействаха на зрителите в залата и с драматичната музика на Верди, и с впечатляващите режисьорски решения /въртящ се кръг-сфера с кипящи вътре страсти/, и с посланията на солистите, за които това очевидно беше въпрос на професионализъм. Всъщност солистите бяха гости - Марко Кингари /Макбет/, Таня Иванова /Лейди Макбет/, Ааро Калпела /Банко/, Фабрицио Гори /Маакдъф/. От русенския състав публиката видя и чу само Теодора Чукурска, Александър Баранов и Пламен Бейков. Но особено въздействащо, поне за немалка част от русенските ценители на оперното изкуство и верни адепти на русенската опера, беше силното сценично присъствие на хора - равностоен участник в зловещата драма, прераснала в трагедия. А най-големите адмирации със сигурност бяха за тримата балетисти - Стоян Фъртунов, Христо Добрев и Деян Добрев, които бяха фантастични и не просто се вписаха в действието, но те самите го побутваха, пришпорваха, зашлевяваха, разнищваха го и го събираха отново в едно зашеметяващо и покъртително цяло. Заслужени аплодисменти получи и оркестърът, който за пореден път показа, че е в състояние за отрицателно време да се справи и със задачи от най-сериозен характер. 
Накратко: всичко в този „русенски“ „Макбет“ беше чудесно, най-вече за всички онези от местната публика, които не бяха гледали досега същата тази постановка на същия постановъчен екип от несъмнени имена /режисьор Нина Найденова, директор на Пловдивската опера, костюми - Цветанка Стойнова, хореография - Боряна Сечанова/ със същите декори, със същите костюми в Пловдив, Стара Загора, Варна /на „Варненско лято“ през юли 2015 г. този „Макбет“ бе определен като емблемата на фестивала/. Русе някак бе свикнал в последните години самият той да налага свои емблеми с оперните премиери на Мартенските. Този път това се размина.