Площите, заети от лозя в България, са намалели три пъти през последните 20 години. Официални данни сочат, че през миналата година този вид трайни насаждения у нас са разположени върху 53 251 хектара при 150 867 хектара през 1998 г. Това стана ясно от публикуваните от Министерството на земеделието, храните и горите статистически данни, получени от системата БАНСИК - Българската анкета за наблюдение на селскостопанската и икономическа конюнктура.  
Лозовите масиви в Русенско се движат в унисон с тази тенденция - едва една трета от тях се обработват, а останалите съществуват само на хартия. От 1600 хектара само към 150 са по-млади от 10 години, а 1340 ха лозя са на възраст над 30 г. и трябва да се изкоренят. И те се ликвидират с темп от 50-60 ха, докато новите насаждения са около десет пъти по-малко.
Причините за значителното съкращаване на лозовите масиви са многобройни - от продължителната поземлена реформа и разпокъсаността на парцелите в страната до неблагоприятната възрастова и сортова структура на насажденията, липсата на финансиране за правилни агротехнически мерки, както и някои политически решения в ЕС за сектора. През 2007 г. Европейската комисия обяви решение за намаляване на лозовите насаждения „на доброволен принцип“ с около 200 хил. хектара в рамките на целия ЕС. Само в България и само в периода 2008-2014 г. площта на тези масиви е съкратена с 47 хил. хектара до 53 521 хектара.