Четвърт век се навърши вчера от адския взрив в „Дунарит“, при който петима работници загубиха живота си, а десетки бяха ранени.
Всяка година на 19 март работниците и служителите във военния завод почитат паметта на петимата загинали. Вчера те поднесоха цветя пред паметната плоча на колегите си.
За трагедията „Утро“ разговаря с прокуриста на „Дунарит“ АД и дългогодишен технически директор Петър Петров.
- Г-н Петров, какво си спомняте от инцидента на 19 март 1993 година?
- Трагедията, която се случи преди 25 години, все още е пред очите ми. Тогава бях млад специалист, на 30 години, с три години стаж в завода. За мен тази дата ще остане паметна и по още една причина - защото 19 март е рожденият ми ден. Малко след 9 часа „Дунарит“ буквално се разтресе от адски взрив, изпочупиха се стъкла и веднага разбрахме, че е гръмнал склад за взривни материали, в който имаше над 60 тона от най-мощните експлозиви. Щом отидохме на място, заварихме огромен кратер със 100 метра диаметър, 10 метра дълбочина, а от сградата нямаше и следа. От взривната вълна поражения имаше по всички сгради в завода, по къщи в околните села Николово, Червена вода, строшени бяха и всички прозорци в административната сграда на бившия Комбинат за тежко машиностроене, който вече не функционираше. 
Най-лошото обаче беше, че петима човека, които тогава са били в склада, загинаха. Това са Пенка Иванова /38 г./ и Здравка Маринова /37 г./, които се грижеха за склада, шофьорът на камиона с чувалите с взривния материал нитропент Димитър Димитров /43 г./, както и двамата докери Милен Илиев /32 г./ и Страхил Минев /33 г./. Освен това десетки работници наоколо получиха сериозни рани.
- Разбра ли се каква е причината за експлозията?
- Аз съм специалист точно в тази област, тъй като специалността ми е химия и технологии, затова смятам, че най-вероятната версия от всички, по които тогава се работеше, е следната. Взривното вещество нитропент тогава се сушеше в Смядово и се превозваше сухо в чували до „Дунарит“. Тогава шофьорът докарва в завода 2 тона от опасния химикал. Двамата докери започват да го разтоварват рано сутринта със специални колички, но вероятно някой от чувалите се скъсва, нитропентът протича и при вкарване на количката под него и търкането й по каросерията на камиона се е получил взрив, защото този химикал е най-податливото на експлозии вещество.
- Тази експлозия забравя ли се?
- Не, и това няма как да стане, защото цената, която „Дунарит“ плати, е голяма. В интерес на истината тази трагедия ни е обеца на ухото и в годините винаги сме се стремели да не се допускат фатални грешки при работа с взривни материали, защото когато при нас се случи нещо такова, щетите са сериозни както за завода, така и за живеещите наоколо.
- Как се отрази скандалът през август миналата година, свързан със собствеността на „Дунарит“?
- На практика скандалът не беше във фирмата и няма икономически причини, които да са го предизвикали. В интерес на истината обаче ние изпълняваме в срок всички сключени договори за производство и износ на бойна техника по простата причина, че разрешителното ни не беше отнето. Репутацията ни обаче от този скандал падна и досега имаме сключен само един нов договор, защото клиентите започват да отчитат репутационния риск. Надяваме се, че занапред и тази пречка ще бъде преодоляна.
- Това повлия ли на резултатите за миналата година?
- Не! И дори мога да кажа съвсем отговорно, че финансовите ни резултати за миналата година са най-добрите в 115-годишната история на „Дунарит“. Това е така, защото с четворно по-малък персонал печалбата сега е същата. За 2017 година имаме 160 млн.лева приходи от продажби, като 155 милиона от тях са точно от реално производство. Назначени са допълнително 250 човека и приключихме годината с 1200 човека персонал. Доходите  нараснаха с 10%, социалните придобивки за работници и служители като ваучери, подаръци за Коледа и Великден, са с 20% в повече, така че средният доход на човек в края на годината беше 1200 лева.