„А Татуна, Татуна, тази влашка кратуна...“ - дузина и половина мощни мъжки гласове подхващат песента за Татунчо и припяват след всеки куплет: „Хаджи Баба Консула!“. Чудноватото животно с дружелюбна муцуна, от която обаче се подават множество остри зъби, които потракват, пристъпва с четири крака, „обути“ с козиняви гамаши. Водачът на Татунчо го придърпва със синджир, но в паузите на песента грижливо му съобщава: „Сега малко нагоре. Внимавай, има стъпало! Сега наляво - там има каменна плоча...“. 
Татунчо е главното действащо лице в народния обичай Джамал в Кошов, който вчера жителите на селото възобновиха и изпълниха за първи път от години - без това да става на фестивал, на фолклорен събор или на международен конкурс. 
Така решихме тази година - да направим обичая, както е било преди десетилетия - в последния от така наречените Мръсни дни, на Ивановден, разказа за „Утро“ кметът на Кошов Михаил Маринов.
Самият той посрещна причудливото животно, покрито с чул, украсен с нанизи пуканки и сушени червени чушки и накичен с везани домотъкани кърпи.
Животното /което всъщност се движеше благодарение на двама от най-главните участници в ритуала - младите кошовчани Марин и Добромир/, влезе в двора на Милковата къща, съпроводено от десетина юнаци - в народни носии и с кожени възглавници на гърбовете, които размахваха дървени саби. 
Още докато кметът заедно с внучетата си Мишо и Николай посрещне шумната процесия, Татунчо се олюля и падна на осланената трева. „Бре! Ами сега?!“ - рече водачът на животното Атанас и повика Доктора. „Да не й пил студено вино?“ - попита професионално Доктора. „Вин`ту ни беши студено, ам котелът беши студен!“ - отговори Атанас. 
След кратък консулт лечението бе определено: да се духне под дългата чорлава конопена опашка на Татунчо. Методът се оказа успешен, маскираното животно се изправи, за да продължи да гони лошите сили, а пъстрата забава продължи с весели песни и наричания за здрава и берекетна година. Кметът почерпи участниците в ритуала, а публиката - жители-кореняци на Кошов и по-отскорошни заселници, открили тук райско кътче, се радваха, че обичаят оживява. 
Едно време всяка година по това време Татунчо обикаляше цялото село, минаваше по всички къщи, разказаха възрастни кошовчанки. В последните няколко десетилетия кошовският Джамал се представяше по фолклорни форуми в България и в чужбина, като неизменно жънеше награди. Вече осма година той е признат от ЮНЕСКО за Живо човешко съкровище. А колко е наистина живо, Татунчо и юнаците с дървените саби доказаха вчера. Най-възрастният участник беше 77-годишният дядо Данчо, а най-малкият, 6-месечният Самуил, племенник на Водача Атанас, не успя да дочака началото на ритуала, а заспа сгушен в прегръдките на майка си Петя. Затова пък хлапета на по 3-4 годинки, доведени от родители и баби да погледат, не спираха да танцуват в такт с мелодията на чановете, разлюлени от Татунчо.