Около потъналите в Дунав кораби не се носят легенди за несметни съкровища и те не привличат водолази и авантюристи - на борда може да открият само желязо и въглища. Не могат да се превърнат и в подводни атракции, защото реката не е като морето - течението е бързо, видимостта може да е няколо сантиметра и гмуркането е опасно дори за опитни водолази. Това разказва в интервю за столичен вестник директорът на Изпълнителна агенция „Поддържане на река Дунав“ /АППД/ капитан Павлин Цонев.
Около 36 са известните потънали съдове в българския участък на реката, но е възможно и да са повече. Благодарение на новата техника, с която АППД се сдоби заедно с новия хидрографски кораб „Дунав 1“, агенцията вече има 3D снимки на някои от легналите на дъното кораби. 
Много е важно да ги фиксираме с апаратурата и да поставим на мястото плаващ знак, за да предупредим корабоводителите. Трябва да бъдат маркирани точно и на електронната карта и при корекция на фарватера капитаните да са наясно къде има опасност, обяснява капитан Цонев.
Това са потънали при някакви инциденти съдове или пък потопени умишлено за корекция на водния поток и за спиране на ерозията по бреговете. В района на остров Милка от 1969 до 1973 година са потопени няколко шлепа за преграждане на ръкава там и за отклоняване на водното русло към основния поток. С годините търсеният ефект е намалял и сега тези съдове са пропаднали на по-големи дълбочини. Други десет съда са потопени умишлено за преграждане на канала и за укрепване на остров Безименен. Около 20 са съдовете, потънали в резултат на някакъв инцидент, но е възможно някои от тях да са извадени. Само в района на Дунав мост при Русе и Гюргево има три потънали съда. Първият се е озовал на дъното на реката през 1963 година. В същия участък през 2003 година е потънал съд на Дунавския драгажен флот, а през 2008-а - секция на русенското дружество „Рубишипс“. Когато в края на март получихме хидрографския кораб „Дунав 1“, колегите изпробваха новата апаратура точно на тези потънали съдове. Видяхме интересни снимки - пясъците и тинята почти са ги погълнали, продължава Павлин Цонев и допълва, че новата апаратура е в състояние да види и потънали автомобили. 
Има изискване собствениците на потънали кораби да освободят реката от тях, но изваждането им е толкова скъпо, че цената обикновено надхвърля стойността на метала плюс стоката. Досега в АПД е постъпило само едно искане за изваждане на шлеп и нарязването му на скрап, но фирмата пресметнала още веднъж разходите и приходите и не потвърдила интереса си. Когато нивото на реката падне драстично и потопените за корекция на течението съдове останат на сухо, крадци на скрап се активизират но „добивите“ им не са много високи. Абсолютно задължително е само изваждането на потънал кораб, който вози опасен товар. 
Такъв беше например словашкият кораб „Полана“, озовал се на дъното в нашия участък след пожар през 2005 година, посочва капитан Цонев.