Под 10 милиона лева е вече цената, която трябва да платят желаещите да придобият имотите на фалиралия „Локомотивен и вагонен завод“, става ясно от обявлението на синдика Драгомир Григоров. Предложения се приемат до 10 юли. Цената е почти два пъти по-ниска отколкото на първия насрочен търг през далечната 2013 г. Тогава се искаха 17 320 220 лева. Още по-скромна изглежда цената в сравнение с дълговете на най-стария русенски завод. При обявяването му в несъстоятелност  стана ясно, че той дължи 23 млн. лева само на ОББ, а има и задължения към други фирми.
Предприятието, което през миналата година тихо и незабележимо премина кръгъл юбилей - 150 години от създаването си, бе притежание на контролирания от Васил Божков холдинг „Железопътна инфраструктура“. Де факто предприятието спря още през 2011 г. и докато съдебната защита стане факт, най-ценните му машини бяха разпродадени на търг, организиран от съдия-изпълнител по поръчка на банката кредитор. Оздравяване на дружеството така и не бе поискано от никого, така че ЛВЗ се запъти към небитието. 
У нас обаче по традиция несъстоятелността се точи с години, докато активите бавно се рушат и обезценяват. В случая с локомотивния завод - съвсем буквално. 
В началото на годината от кредиторите е поръчана нова оценка по различна методика. От нея става ясно, че „Към датата на огледа 29 март 2017 г. няма промяна във вида, състава и документацията на оценяваните активи, с изключение на физическото им изхабяване и функционална обезценка. Поради липса на поддръжка и периодични ремонти, състоянието на сградите и съоръженията се е влошило, спрямо предходния оглед от юли 2015 г. Състоянието на покривите на всички сгради е изключително лошо, поради увеличени течове. В халетата липсват машините, някъде няма и захранващи кабели. Липсва оградата на пречиствателната станция. Подземните тръбопроводи са прекъснати и най-вероятно е невъзможно тяхното използване. Малка част от сградите, предимно със сглобяема стоманобетонна конструкция, подлежат на реконструиране, за сметка на огромни разходи за възстановяването им. Всички останали сгради са без функционална и техническа стойност и се саморазрушават в това си състояние“.
Това на практика означава, че за потенциалния купувач на ЛВЗ ценен ще бъде само теренът. Съществуващите 80 сгради са всъщност пасив, тъй като ще трябва да се доразрушат преди евентуално да се изградят наново.