51 процента от гените на русенката Каролина Тороманова показват принадлежност към Южна Европа – там са Гърция, Италия, Балканите. Други 43 на сто пък сочат недвусмислено Източна Европа.
Това е огромният облак, който тук, на тази карта, очертава пространството между Полша, Чехия, Беларус, Украйна, Молдова, част от Русия, обяснява Каролина.
Едни 4 процента в генетичната й картина подсказват иберийска връзка.
Тези данни, които получих в резултат на генетичен тест, ме върнаха назад във времето и към моите прадеди и прабаби, които започнах да издирвам и продължавам да правя това с грамаден интерес и с нестихващо желание, казва русокосата жена. 
Срещаме се с нея, след като вече е минала през русенския Държавен архив, за да събере копия и данни за документи във фондохранилищата, които се отнасят за роднини на Каролина. 
В Архива хората са много любезни и отзивчиви, благодарна съм им, казва русенката. 
Тя за пореден път е пропътувала разстояние от над 17 хиляди километра, като този път освен че идва с новозеландското си семейство за лятна ваканция в родния си Русе, има и друга мисия: да запълни, доколкото това е възможно, белите петна в родовата биография. 
Истината е, че по това ме запали мъжът ми
усмихва се Каролина. Преди време Уоруик Джордан започнал увлекателно пътешествие назад през десетилетията и през странните, заплетени и заедно с това красиви и вълнуващи истории на прадедите си. Така постепенно научил много нови факти за своите дядовци - за дядото от Швеция и за другия дядо, руски евреин, за двете си баби, а след като написал писма на всички в Нова Зеландия с името Милнър, най-неочаквано получил отговор от човек, който се оказва негов първи братовчед!
Именно Уоруик дал съвет на Каролина като си идва при майка си през лятото на 2003 година, да я накара да разкаже каквото знае за родовите истории и да го запише. 
На следващата година записах и гласа на мама - и сега, след като вече две години я няма, понякога си пускам записа и слушам отново разказите й, казва русенката. 
В Нова Зеландия, където тя живее вече 16 години, много държат на това човек да познава и да помни миналото си. 
Има една поговорка: 
„Каквото синът иска да забрави, внукът иска да помни“ 
- тоест, близки хора може и да се поскарат за нещо, може дори да враждуват, но кръвната връзка между тях остава и ще дойде един момент, в който техните наследници ще искат да знаят откъде са произлезли, казва Каролина. Затова тя сега с невероятно увлечение издирва прашинка по прашинка миналото на рода си, за да допълни родовото дърво, което майка й е започнала да прави преди години. Вероятно това родословно дърво ще бъде едно от най-важните неща за Закари и Александър - синовете на Каролина и Уоруик. И синовете, и съпругът сега също са тук. 
Докато Каролина обикаля Архива, библиотеката, други местенца, откъдето събира детайл по детайл за големия фамилен гоблен, който ще избродира, 12-годишният Закари, 10-годишният Алекс и таткото всяка сутрин заминават за село Тръстеник, а вечер се прибират с междуградския автобус. Там е къщата на Кина Попова - бабата по майчина линия на Каролина,  която 30 години е била начална учителка в селото. Мъжът от Нова Зеландия, който там, на 17 000 километра, има две книжарници с над 500 000 тома ценна литература от всякакви области и жанрове, в Тръстеник обича да се занимава... с градината. 
Той е луд новозеландец градинар, засмива се Каролина. И издава, че 
Уоруик в момента се учи правилно да произнася на български „Аз съм луд“
за да обяснява това на сащисаните тръстеничани, които не вярват, че на него просто ей така му е приятно градинарството. 
Преди няколко години гледахме с мъжа ми по телевизията едно предаване за тези ДНК-тестове - и решихме да си направим и ние. Направихме ги в САЩ - в смисъл, че там беше изпратен материалът, който дадохме за тестовете. Там има и много богата база с данни за хората, които са си направили тестовете. И така излизат потенциални роднини. Например, при мен излязоха няколко имена - някои все още не съм открила и не съм проучила, но други наистина са родственици. Както е Радой Радоев, с когото наистина имаме роднинска връзка по майчина линия, той е от балканджийската ми клонка, разказва Каролина. 
Решена да събере всичко, което има допирателни с историята на нейния род, тя е замислила една голяма, но доста многообещаваща обиколка. От Русе вече е направила едно излизане наоколо - до село Пепелина и до Красен. От Красен е прадядото Николай Попробев, който е бил един от двамата учители, вдигнали бунта срещу десятъка, разказва Каролина. След това този прадядо става свещеник и се премества в Тръстеник, като преди това си взема булка - Маринка от Пепелина. Бащата на Маринка е бил казак, участвал в Руско-турската война от 1877-1878 година, след войната се жени и остава в България. Това е от онези 43 процента Източна Европа, пояснява Каролина.
Още от Нова Зеландия си бях извадила снимка от Гугъл Мап на гробището в Пепелина
и си представях, че като отида там, ще разгледам и веднага ще намеря къде са погребани някога моите близки. Само че нещата се оказаха доста по-различни от моята идеализирана представа, създадена от интернет. Надгробните камъни отпреди повече от век не само са покрити с мъх и лишеи, а и често са анонимни. На много от тях има издълбан само кръст - без никакви имена.
Е, отзех си - посетих ги на гробището - имах чувството, че те, моите непознати роднини, искаха да отида там, разказва русенката. 
Сега й предстои да отиде заедно със семейството в две села в Габровския и Севлиевския Балкан - Агатово и Петко Славейков, откъдето са корените на балканджийския род на бабата на Каролина - Кина Попова. Дядото по бащина линия, бащата на Сава Тороманов, пък бил осиновен, но Каролина успява да издири следите на биологичния баща. Когато миналата година отишла - пак с децата и с мъжа си - в Монтана, накъдето водели следите, се оказало, че там почти нищо не е останало. Русенката обаче решила да не спира да търси. Една от нишките водела към Сливница край София и към... Цариброд в Сърбия! 
Написах писмо до кмета на Сливница, без кой знае какви надежди. Той пък написал до Цариброд. И ето че получавам писмо:
 „Имате роднини в Цариброд! Те искат да се запознаете“ 
Така че нашето пътуване ще продължи към сръбската граница - нали трябва да се видим с хората! Такава съм - искам да знам! И не се успокоявам, докато не науча всичко докрай! Още повече, че това наистина е важно - да знаеш откъде идваш, какво е заложено в гените ти, казва Каролина. 
Този неспокоен дух явно я преследва още отпреди да се роди. Защото нейното собствено семейно предание разказва, че тя е трябвало да се роди в германския град Дегендорф. Баща й, капитан Тороманов, бил на път със своя кораб по Дунав, а майка й Снежина пътувала заедно със съпруга си. Корабът тъкмо потеглил от Дегендорф надолу, да се прибира към България, когато Снежина получила контракции. Капитанът веднага направил рондон и се върнал в пристанището, извикали лекар на борда, той поставил инжекция и настоял жената да бъде настанена в дегендорфската болница, за да роди детето. Медицинската фелдшерка Снежина обаче била на друго мнение. И се прибрала в Русе, където родила дъщеричката си.
Каролина е завършила Музикалното училище с пиано.
Бях наясно със себе си, че нямам търпението да бъда учителка, а обичах да си попявам - затова попях две години в русенски ресторанти с оркестър. Първият ресторант, където пях, беше „Потсдам“. После съм работила като певица за по няколко месеца в Турция, Кипър, Ливан. Върнах се през 1993 година и реших сама да се заловя да науча испански. Това си ми беше мечта още от детството, когато 10-годишна гледах сериала „Синьо лято“. Така се бях вживяла в ученето на езика, че когато година по-късно се явих в Софийския университет на изпита, който се организира от института „Сервантес“, други, също дошли за изпита, ме взеха за чужденка и ми правеха комплименти: „Колко добре говорите български!“, продължава разказа си Каролина. 
След това заминава да работи в медицинска клиника на остров Корфу, където се жени за грък. 
Но сърцето ми усещаше, че съдбата ми е друга, признава тя. 
Затова пък когато новозеландецът Уоруик, с когото си пишат писма, идва в Атина да се видят, 
още при първата им среща тя има чувството, че с този човек се познават от векове
На 23 ноември той пристигна и се видяхме на живо за първи път, а на 26 ноември заминахме в Рим да се разходим и вече бяхме сгодени, усмихва се на спомена Каролина. 
Романтичните съвпадения позволяват на двамата все пак да дочакат деня, в който Каролина ще получи най-после мечтаната новозеландска виза и точно на рождения ден на Уоруик на 19 юли 2001 година стъпва с избраника си в Нова Зеландия. За да не се разделят никога повече. Отначало живеят в най-големия град в Нова Зеландия Окланд, а от няколко години са се преместили по на юг /което означава по-близо до Антарктида/ в Дънедин. 
Там се чувствам добре - хората живеят равновесно, спокойно и без да си придават излишни важности. Хазаинът ни, който на практика е милионер, не се притеснява да дойде у дома на мястото на градинаря, ако се разболее, и да подреже храстите в градината. Но ми липсват пеенето на гугутките на прозореца ми в апартамента на кея, липсват ми разходките пеша, липсват ми ароматите на печени чушки и на миш-маш, а по Великден тъгувам по дъхавите козунаци, признава Каролина. 
Затова през ваканцията тя бърза да си навакса всички тези липси. А тази година дори изживяла и „бонус“ - на 24 май излязла да се разходи и попаднала на тържествата за празника. Толкова е хубаво, поплаках си на химна на просветата, казва русенката. 
И се радва, че и на синовете, и особено на съпруга й им харесва тук, където са нейните родови котви. И че я окуражават в нейното издирване на семейни и родови връзки и реликви. Така момчетата на Уоруик и Каролина /впрочем, и Закари, и Алекс са кръстени в Къпиновския манастир, където е приела свето кръщение и майка им, още 7-годишна!/ имат шанс да се сдобият с максимално пълна и точна картина на предците си. И още нещо – държи да допълни русенката: „В тези и без друго объркани времена е толкова важно хората да се обединяват, вместо да се разделят. А един ДНК тест може да послужи за начална стъпка към това. А и колко добри изненади може да ви донесе едно такова пътуване назад във времето!...“