Програмистите печелят 45 бона годишно, а приходите от софтуерната индустрия през 2016 г. ще достигнат 1,995 млрд. лева, което е 13% увеличение на годишна база. Това показват резултати от изследването Барометър на българската ИТ индустрия, проведено от CBN Pannoff, Stoycheff & Co, по поръчка на БАСКОМ (Българската асоциация на софтуерните компании).
Делът на българския софтуерен бранш от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната е 2,25%. Впечатляващо е, че секторът успява да го направи с едва 19 300 заети, като по този начин се превръща в един от най-ефективните в страната ни. В този брой не се включват всички програмисти, които работят на много други места, на които също са необходими IT специалисти, като банки, застрахователни дружества, болници, медии и т.н. Ако темпът на растеж се запази, през следващите 10 години софтуерният бранш може да достигне доста сериозна цифра от 4-5% от БВП.
Приходите са предимно от износ (около 70% от тях), генерирани са от фирми, които работят за външния пазар. 
През 2016 г. в бранша са разкрити 907 работни места, което обаче е известно намаление, защото данните за предишни години показват, че те са били над 1000. За последните 5 години в бранша са открити около 6000 нови работни места. Липсата на кадри продължава да е основен проблем в индустрията. Основна причина за това е, че няма достатъчно квалифицирани кадри, които са произведени от образованието. 
Средната нетна месечна заплата за програмист (чисто, без бонуси, данъци и осигуровки) възлиза на 2752 лв. А това е 3,94 пъти над средното възнаграждение за страната, показват анализите. Брутното годишно възнаграждение, където са включени и заплати, и бонуси, достига средно 44,789 лв. Заплатите растат с около 6% на годишна база. Средната заплата на български програмист, изчислена през коефициента за покупателна способност на Световната банка, е съизмерима със средната заплата за сектора в Лондон.