В навечерието на Коледните празници и идващата Нова 2017 г. културната общественост и любителите на историята са приятно изненадани с една нова творба, предложена от русенското издателство „Ахат“ - второто издание на първия том от поредицата „Зад завесата на големите скандали“ на Боян Драганов. 
След близо 10 годишна пауза, белязана с неспирни проучвания, тревоги и съмнения и с междинни публикации, на бял свят се появи една нова версия на разказите за личности и събития не само от русенската, но и от националната ни история. Може би думата разкази е неточна, но ми е трудно да намеря друго сравнение, с което да избягам от тривиалността за обрисуване на произведенията на русенския журналист, изследовател и писател Боян Драганов.
Широко известен на четящата публика и историческата гилдия, през последните години той не се самоизолира в „панелката“ на битовизма, а буквално с къртовски усилия се постара да преодолее ширещата се духовна, а и всякаква друга стагнация в нашето общество. 
Представяйки ни личности и събития, Боян Драганов се придържа строго към документите и доказаните факти. Но не мога да му спестя една бележка. Непосочването на източниците, оправдано донякъде от характера на научно-популярното изложение, омаловажава и подлага на съмнение изнесените факти, съждения и коментари на автора. Това е и поводът той и произведенията му да са недолюбвани от местните историци, претендиращи да са всезнаещи. Разбирам го като автор, защищаващ труда си и познанието, което споделя. Уважавам го безкрайно много за решителното оборване и опитите му за отхвърляне на много от битуващите митове и легенди. Ония папагалски преповтаряни от книга в книга твърдения, създадени от политическата пропаганда и натрапвани от конюнктурата в историческата наука. 
Много интересен е фактът с включването на фототипното издание на книгата на Павел П. Шатев „Заточението в Сахара-Фезан“ чрез метода „книга в книга“. След 106 години умишлено забвение Боян Драганов коментира и представя нова и вълнуваща страница от историята ни. Солунските атентатори, тъй наречените гемиджии от 1903 година, стават образец в борбата за извоюването на независимостта на Македония. 
Новото послание в заглавието на Боян Драганов, днес поднесено ни в 45 драматични разказа и истории, с повече от 300 редки или неизвестни фотографии, трябва да бъде разчитано донякъде и алегорично. Въпреки провокативното заглавие, не трябва да се търсят скандалът, сензацията и пикантериите, а да се разсъждава отговорно и трезво, без заслепяване от митовете, без да бягаме от истината. А тя, както от векове се знае, е свещена... Защото пред фактите и боговете мълчат!
Повече от 40 години лично познавам Боян Драганов. И като човек, и като автор, и като изследовател. Радвам се, че е един от най-изявените автори в съвместната рубрика, поддържана от клуб „Русчуклии“ и вестник „Утро“. Надявам се и оставам в очакване на т.IV от поредицата, която зная, че вече е готова, и в която са включени много негови нови изследвания, част от които той предоставя в нашата рубрика.