В нарочна декларация Управителният съвет на ФК „Дунав“ скастри феновете за изразените от тях емоции по време на мача с „Лудогорец“. В нея той благодари на русенската публика за безрезервната подкрепа, но изказва съжаление, че емоциите от футболната битка на терена са създали излишно напрежение по трибуните. 
От декларацията става ясно, че с домакинствата на „Лудогорец Арена“ може да се появи проблем. Управата на „драконите“ изразява надежда до завършване на ремонта на Градския стадион в Русе това да не попречи на възможността „Дунав“ да играе на едно от най-добрите съоръжения у нас.
В петък „Дунав“ падна с 3:5 от „Лудогорец“ в изключително зрелищен мач, в който многобройните грешки на главния рефер Николай Йорданов събудиха гнева на русенските фенове. Съдията остави Кешеру да вкара първия си гол, след като топката бе напуснала терена, спести картони на домакините, не видя и тяхна засада. Затова от трибуните на няколко пъти се скандираше „Мафия“. На терена бяха хвърлени и предмети (пакетчета семки). Извън това обаче държането на агитката като че не дава чак толкова поводи за опасения - все пак някакви безредици, счупени седалки и повредено имущество нямаше.
Явно притеснена да не ядоса Домусчиев и компания, управата на „Дунав“ призовава своите фенове да продължат да демонстрират безрезервната си подкрепа към своите любимци, но „по начин присъщ за представители на града на първите неща в България, за града, от който в България започват почти всички добри европейски и световни примери и практики“. „Нека да не позволяваме емоциите да ни водят в грешна посока. Защото те невинаги са най-добрият съветник!“, пише още в декларацията.
Ето и пълният й текст:
Уважаеми приятели, любители на Цар Футбол от Русе,
Ръководството на „Дунав“ благодари на всеки един от вас за безрезервната подкрепа, която оказахте и продължавате на оказвате на „Драконите“ през последните месеци. Вие сте на всеки мач и подкрепяте „Дунав“, независимо от мястото и времето. Така, въпреки че нашият отбор по независещи от нас причини все още няма истинско домакинство, на нашия Градски стадион в Русе, вие доказвате, че футболът в Русе е жив.
Футболът сам по себе си е игра, дори и повече от игра в немалко аспекти, но съперничеството между два отбора на терена, трябва да си остане на терена. Не можем да не отбележим в тази връзка, че в този труден за всички нас момент, докато нашият дом, Градският стадион в Русе, придобие необходимия вид, за да покрие изискванията на БФС за провеждане на срещи от Първа лига, футболистите на „Дунав“ имат шанса да играят на едно от най-добрите съоръжения у нас.
Затова не можем да не благодарим на ПФК „Лудогорец 1945“ за възможността, която ни предоставя. В тази връзка изказваме и своето съжаление за излишното напрежение, породено от емоционалните моменти в течение на футболната битка на терена във вечерта на 28 октомври. Изразяваме и надежда, че въпреки емоциите на и около терена, които от една страна за радост, но от друга - за съжаление, са присъщи на родната футболна действителност, ще можем да разчитаме на сътрудничеството си в този аспект до края на 2016 г.
С оглед на стартиралите ремонтни дейности на Градския стадион в Русе, се надяваме още с началото на новата 2017 година „Дунав“ да може да домакинства в своя Дом, където и когато повече русенци ще могат да се насладят истински на историята, която творят „драконите“ със своето завръщане в елита след 25-годишна пауза.
Затова дотогава, независимо от трудностите, провокациите и каквито и да е други фактори, ние трябва да продължим своята подкрепа. Задължени сме пред Русе и изстрадалия футбол в Русе. Трябва обаче да правим това по начин, присъщ за града на първите неща в България, за града, от който в България започват почти всички добри европейски и световни примери и практики. Нека да не позволяваме емоциите да ни водят в грешна посока. Защото те невинаги са най-добрият съветник!
Защото само по този начин, заедно с неуморната работа на треньорите и футболистите, „Дунав“ ще продължи да доказва с всеки изминал мач, че отново е исканият от всички нас незаобиколим фактор в родния елит. Такъв, какъвто бе и допреди 25-30 години. Такъв, какъвто може да продължи да бъде със съвместните усилия на всички нас.“