Спонтанни аплодисменти на публиката съпровождаха всяка по-закачлива реплика, всяка алюзия между Вазовите „Службогонци“ и днешната реалност в премиерата на русенския театър. Взривове от ръкопляскания предизвикваха превъплъщенията на госта - искрометния Николай Урумов, в ролята на повече досадния, отколкото смотан наглец просител на службица Динко Какавидов. На смях и възторжени възгласи се радваха и останалите герои от комедията на Вазов, създадена преди 110 години - майката на министъра Таня Цветкова, Станчо Квасников на Косьо Станев, „хубавелката“ Терзийска на Дина Шошева, Стоянка на Ралица Константинова, самонадеяния Жеко Хоров на Иля Пепеланов, влюбената госпожица Аничка на Ясена Господинова, „русчуклията“ Боздугански на Любомир Кънев и редника, мечтаещ да стане главен секретар на министерството, Илия на Тихомир Благоев. Публиката искрено съчувстваше на министъра Балтов, който така и не успяваше да си изпие млякото, което грижовната баба Дона разнасяше по сцената. Малко след като уж достойният Квасников също разкрива, че е дошъл на гости, за да поиска пост, идва и новината, че правителството е паднало, която носи искрена радост за съсипания от просители Балтов.
Вазовата комедия е поднесена в специфично режисьорско решение на госта Пламен Панев - действието се развива в коридорите на министерството, пред тоалетните, една от които Какавидов е обърнал в своя временна квартира. Допълнителният ефект на изнервящата министъра действителност се подсилва и от участието на младежката драматична трупа към Общинския детски център за култура и изкуство, която се вписва отлично в театралното действие. В спектакъла изобилстват намигвания към днешната действителност, някои от които заедно с откровените сексуални намеци натежават повече. Но поредната премиера на русенския театър със сигурност обещава да привлича интереса на публиката, която ще открива в нея паралели със съвременната реалност.