Почна се!
Джазмин Пъркинс е първата нова чужденка в отбора на „Хасково“. Доколко и докъде ще издържи мис Пъркинс, не е важно. Важното е, че хасковлийки спазиха славната традиция да залагат на американки. 
„Нефтохимик“ ще атакува върха с две сръбкини - Баич и Йованович. Чакат се и други попълнения.  
За какво ще се бие бургаският тим е ясно - за титлата. И после? Купа, шампанско, здраво начесване на егото и изтрезняване на другия ден...
Шансовете на „Хасково“ са за четвърто, трето, най-много - за второ място! Ако американката и евентуално още една нейна сънародничка не избягат по Коледа.
В „Монтана“ се надяват на възход с майсторството на добре познатата ни Шарел Алън. Засега само с нея, но до първенството има време.  
Чужденки ще има и в „Дунав 8806“, но мотивът тук е доста по-различен. Отборът е единственият български участник в евротурнирите и по тази причина трябва да е конкурентен във възможно най-висока степен, а това става с класни попълнения. 
Когато ръководството на Националната лига заседава на 9 юли, първата и „най-важна точка“ беше колко чужди баскетболисти могат да участват в първенството на мъжете. Решиха го набързо - четирима в състава, четирима на терена. Петият човек може все пак да е и българче.
На заседанието въобще не стана дума има ли програма за работа в школите, какво става с младите, защо се дънят под път и над път. Защото и в мъжкото, и в женското направление националните ни отбори в различните възрастови групи са катастрофата и тъпанът на Европа през това лято. За разлика от Сърбия и Гърция, които напечелиха през сезона трофей след трофей. Държави като нашата - поне като население! 
Аргументът, ама, видите ли, и в много други страни залагат на чужденци, не е състоятелен.  
Залагат, но местните играчи са 80-90 процента от всички и растат до майсторите от чужбина. И не става въпрос за пари - клубовете им имат доста по-сериозни бюджети.
В четирите изброени по-горе български клубни тима българките ще се общо малко над двайсетина. Колко от тях са добра класа? Трудно ще ги съберем на пръстите на двете ръце! 
Вместо да се работи здраво в школите, спецовете в тях да са на ниво и парите по ангажирането на готови състезателки отвън да отиват за обучението на младите, в България се избира по-лесният вариант - да се постигне някакъв бърз резултат с продуктите на чужди школи. Търпение да се видят плодовете от работата сред собствената смяна след 4-5 години липсва. Важното е сега да сме в челото и да се отчетем пред шефовете. Заблудата продължава с началото на всеки нов сезон, когато започват да се наливат пак и пак основите на практически съвсем нови клубни отбори. И то пак с чужденци!   
И после защо националните ни формации били слаби? Извинете, те са унизително слаби! С очертаващо се сега българо-сръбско-американско първенство няма как да е иначе.