С искрени аплодисменти бе посрещната първата българска премиера на комедията на японския драматург Коки Митани, която бе поставена на русенска сцена със заглавието „Училище за смях“. 
Постановката на Любомир Кънев и бляскавото изпълнение на двете роли от Венцислав Петков и Кадри Хабил /и незримото присъствие на Косьо Станев - гласа на диктора на радионовините от военна Япония/ накараха публиката да се забавлява от душа. Абсурдът в ситуациите, нелепите и на моменти направо безумни изисквания на Цензора към театралния автор, които понякога напомнят и съвременното родно ежедневие, накараха зрителите, сред които много млади хора, да се смеят на глас. Допълнително оживление внасяше и смяната на ролите, при което Кадри Хабил се превръщаше ту в Хамлет, ту във фина русокоса Жулиета, а накрая самият Цензор навлече свещеническо расо и се вписа в спектакъла, изграден на принципа „театър за театъра“. Забавните обрати надделяваха над втория пласт в пиесата - за зловещата роля на властта, правеща всичко възможно да смачка творческия порив. Вероятно затова накрая публиката с облекчение прие трансформацията на самия Цензор от суров и непреклонен съдник в човек, приел изкуството като човешка ценност.