Свещеникът припомни разказа за богатия човек, който след изобилна реколта решил да събори житниците си и да построи по-големи, за да събере в тях всичките си блага. Според отец Велико притчата показва как стремежът към натрупване на богатство може да отдалечи човека от Бога и от грижата за ближния.
Той посочи, че изобилието не е непременно резултат само от човешкия труд, а е и Божи дар, който носи отговорност. Свещеникът припомни тълкуването на свети Василий Велики, според когото богатството е изпитание за човешката природа, а натрупаните блага могат да бъдат споделени с хората в нужда.
Отец Велико подчерта, че безумието на богаташа не означава липса на разум, а отсъствие на смирение и осъзнаване на преходността на земния живот. Той призова миряните да не се съсредоточават единствено върху материалното, а да проявяват щедрост, да помагат на нуждаещите се и да търсят духовното спасение.