„Роки“, режисиран от Джон Авилдсън, има десет номинации за „Оскар“ и печели три от наградите – за най-добър филм, за най-добър режисьор и за най-добър монтаж. Сталоун е номиниран за най-добър сценарий и за най-добра мъжка роля - постижение, с което преди това са се разписвали единствено Чарли Чаплин и Орсън Уелс, отбелязва „Холивуд рипортър“. Лентата превърна неизвестния дотогава Силвестър Сталоун в една от най-големите звезди на Холивуд, добавя изданието.
Когато се опитва да продаде сценария си за неизвестен боксьор, 30-годишният Силвестър Сталоун има едно условие, което не подлежи на преговори, отбелязва Ройтерс. Той написва главната роля за себе си и не желае никой друг да я изиграе.
Продуцентите Ървин Уинклър и Робърт Чартоф харесват сценария веднага, но филмовата компания „Юнайтед артистс“ (United Artists) категорично не иска непознат актьор с говорен дефект за главната роля.
„Аз ще бъда Роки!“ - непреклонен е тогава все още неизвестният актьор, след като продуцентите му предлагат холивудски звезди като Райън О'Нийл, Робърт Редфорд, Бърт Рейнолдс или Джеймс Каан за главната роля.
Продуцентите първо предлагат на Сталоун 75 000 долара за сценария, после вдигат сумата на 150 000, а накрая тя стига до 350 000 долара - огромна сума за 70-те години, особено за човек със 100 долара в банката. Филмовата компания се сблъсква с твърдостта на Силвестър Сталоун и в крайна сметка отстъпва, но му поставя тежки финансови условия – орязва бюджета на филма наполовина - до 1 милион долара. Самият Сталоун се съгласява да работи за минималния актьорски хонорар на Гилдията на киноактьорите - около 350 долара на седмица или общо 23 000 долара, но си издейства 10 процента от чистата печалба на филма – ход, който в крайна сметка го прави милионер, отбелязва „Варайъти“.
Понеже филмът е нискобюджетен, екипът няма пари да плаща на статисти и да затваря улици. Някои от сцените са снимани със скрита камера от движещ се микробус. Когато Сталоун тича през италианския пазар във Филаделфия, търговец на плодове съвсем спонтанно му хвърля портокал като жест към непознатия атлет. Сталоун го улавя в движение и операторът Гарет Браун успява да го заснеме – сцена, която се превръща в кинокласика.
Във филма участва цялото семейство на Сталоун, както и кучето му. Бащата на Силвестър – Франк Сталоун удря гонга на ринга, брат му Франк-младши пее като уличен музикант, а тогавашната съпруга на бъдещата холивудска звезда - Саша Чак - е фотограф на снимачната площадка. Булмастифът Бъткъс във филма всъщност е личният домашен любимец на Силвестър Сталоун.
„Обичам всички хора по света, които се припознават в Роки“, заявява Силвестър Сталоун от сцената, докато приема наградата „Оскар“ за най-добър филм през 1977 г. заедно с продуцентите.
Задкулисната битка за пренасянето на „Роки“ на големия екран е тема на „Аз съм Роки“ (I Play Rocky) - нов филм, който „Амазон Ем Джи Ем студиос" (Amazon MGM Studios) пусна по кината в САЩ в началото на ноември. В много отношения борбата за създаването на големия кинохит от 1976 г. „Роки“ повтаря сюжета на самия филм. Тя разказва историята на един аутсайдер, който отказва да се откаже от мечтите си. Антъни Иполито влиза в ролята на Сталоун, започвайки от периода, в който бъдещата мегазвезда е бездомен актьор, търсещ работа в Ню Йорк и борещ се за оцеляване.
„Роки“ се превърна във филмова класика и до ден днешен хората все още изкачват с тичане стъпалата на Музея на изкуствата във Филаделфия, имитирайки ключовата сцена, в която Роки ликува по време на тренировката си – момент, превърнал се в символ на аутсайдерите, които побеждават, въпреки всички трудности. Днес пред музея има статуя на Сталоун като Роки.
Освен 50 години от премиерата на „Роки“ тази година беше отбелязан още един юбилей – Силвестър Сталоун чества своята 80-годишнина на 6 юли.