Форумът се организира от Българския антарктически институт и Националния център за полярни изследвания.
В панел, посветен на изследвания на климатичните промени и глациологията, физикът Олег Василев от Българския антарктически институт разказа за мултипараметричния мониторинг на ледник „Перуника“ на о. Ливингстън. Изследването е проведено от 31 януари 2018 г. до 31 януари 2026 г.
Румънската изследователка и геоморфолог д-р Даниела Паскал от Националния институт за научноизследователска и развойна дейност по физика и ядрено инженерство „Хория Хулубей“ представи изследване на екип от учени за прецизиране на къснокватернерната хронология на ледниковото отстъпление. Изследването се фокусира върху развитието на ледниците в последните около 129 000 години.
Д-р Агнеш Керестеши от румънския Институт за научноизследователска и развойна дейност в областта на дивата природа и планинските ресурси разказа за изследването на екип от учени върху химичния състав на валежите като индикатор за състава на атмосферата, източниците на замърсяване и процесите на мокро отлагане.
Сеизмологът д-р Гергана Георгиева разказа за работата на първата българска широколентова сеизмична станция в Антарктида, която в продължение на 10 години е в експлоатация там.
Във втория панел от конференцията днес бяха представени и проекти, свързани с дигиталното картиране и технологиите за мониторинг и изследвания от разстояние.
Д-р Аспарух Камбуров от Минно-геоложки университет в София представи изследване на едромащабно картографиране за полеви изследвания в Антарктида. Изследването включва изготвяне на топографска карта в мащаб 1:10 000 на остров Смит в района на о. Ливингстън, където се намира и българската антарктическа база „Св. Климент Охридски“.
Геофизикът Кирил Велковски от Института за подводна археология се включи онлайн в конференцията, като представи батиметрични проучвания и изследвания на субстрата на морското дъно с висока разделителна способност в заливите Саут Бей и Фолс Бей на остров Ливингстън по време на 33-тата и 34-тата български антарктически експедиции.
Българският изследовател Надя Янакиева от Института за космически изследвания и технологии към БАН разказа за своето изследване на тема „Интегрирано дистанционно сондиране с множество сензори за мониторинг на пермафроста, топенето на снега и динамиката на ледниците на остров Ливингстън, Антарктида“.
Турският изследовател Есра Гюнайдън представи работата на екип от учени от Истанбулския технически университет „Йълдъз“ и Босфорския университет в Турция. Изследването е фокусирано върху мониторинг на повърхностните характеристики на ледници и използва дистанционни изследвания от множество източници на остров Хорсшу в Антарктика.
В рамките на втория ден от Първата балканската полярна конференция ще бъдат представени и проекти със социална и хуманитарна насоченост, изследващи човешките измерения на антарктическите изследвания и туризма.
Презентации ще представят българските изследователи ст. лейт. Александрина Ангелова от Висшето военноморско училище „Н. Й. Вапцаров“, доц. Марина Стефанова и проф. Соня Милева от Софийския университет, д-р Ивайло Марков от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН, гръцките учени Кристина Баломенаки и Евхарис Гурунти от Техническия университет в Крит, както и турските изследователи Догач Исилер и Йозгюн Октар от Турската полярна програма.