Матракът е сред малкото вещи в домакинството, за които човек рядко се замисля какво се случва след края на употребата им. Той се купува, използва се години наред и в един момент трябва да бъде заменен. Тогава обаче започва проблем, който не е толкова видим за потребителя: как да бъде събран, транспортиран и преработен предмет, често съставен от няколко различни материала, съединени в една конструкция.
В Европейския съюз около 30 млн. матрака достигат края на жизнения си цикъл всяка година, отчита Евростат. При средно тегло от 20 килограма това означава приблизително 600 000 тона отпадък годишно, показва оценка на Европейската комисия. Част от материалите могат да бъдат използвани повторно или рециклирани, но това изисква специализирана инфраструктура и икономически модел, който да направи процеса рентабилен.
Така един обикновен домакински продукт се превръща в пример за по-голямо предизвикателство пред съвременната икономика – как да се премине от модел, основан на производство, потребление и изхвърляне, към система, в която използваните материали отново влизат в производствения цикъл. Това е и пазарът, на който се развива българското дружество "Рематрак".
От продукт към ресурс
Идеята за проекта възниква от дългогодишния опит на неговия създател Гена Събева в търговията с матраци. В продължение на около 30 години тя работи в този сектор, а въпросът какво се случва със стария матрак след покупката на нов постепенно се превръща в основа за нов бизнес модел. "Рематрак" съществува от няколко години, като специализираната площадка за рециклиране е изградена преди три години в село Петърч, община Костинброд, разказа пред БТА Кремена Ватева, представител на дружеството за Бургас. По думите ѝ проучванията преди създаването на проекта показват, че специализираните съоръжения за рециклиране на матраци са сравнително малко в Европа. Изграждането на подобна инфраструктура изисква значителна инвестиция, поради което проектът е реализиран с подкрепата на европейско финансиране по програма "Околна среда".
Спецификата на матраците е в съчетаването на материали с различни свойства. В зависимост от конструкцията им те могат да съдържат метални пружини, дървени елементи, текстил и различни видове меки материали, включително полиуретан. Докато металът и дървесината имат установени пътища за последващо оползотворяване, меките компоненти са по-трудни за отделяне и намиране на пазар за повторна употреба.
"Досега, ако въобще са били разглобявани матраците, основно за рециклиране са били предавани железните, металните и дървените части. Текстилът и различните меки материали най-често са били депонирани или изгаряни. И двата варианта не са добри решения, защото става дума за материали, които могат да бъдат оползотворени", посочи Ватева. Тук се намира и една от основните икономически трудности пред подобен бизнес. Наличието на рециклируеми компоненти само по себе си не означава, че те автоматично се превръщат в търсена суровина. Необходими са технологии за разделяне, организирано събиране, подходящо съхранение, транспорт и предприятия, които да използват получения материал.
Според данни на Националния статистически институт през 2024 година в България са образувани почти 3,2 млн. тона битови отпадъци, или средно по 496 килограма на човек от населението за цяла година. От тях 705 000 тона са директно депонирани, а 281 000 тона са предадени за рециклиране. За сравнение, по данни на Евростат средното количество битови отпадъци в Европейския съюз през 2024 г. е 517 килограма на човек. Делът на рециклираните битови отпадъци достига 48,1 на сто спрямо 43 на сто десетилетие по-рано.
Тези показатели обхващат всички битови отпадъци и не дават отделна статистика за матраците. Именно това е един от проблемите при оценката на потенциала за тяхното оползотворяване. Едрогабаритните изделия често попадат в общи категории, което затруднява проследяването на количествата и реалния им път след изхвърлянето.
По оценка, посочена от "Рематрак", около 300 000 матрака излизат от употреба в България годишно. Опитът на дружеството показва, че за да бъде възможно рециклирането, събирането е също толкова важно, колкото и самата технология. Матраците трябва да бъдат съхранявани на сухо място и да не се замърсяват допълнително. Ако се намокрят, част от материалите могат да станат негодни за последваща обработка, подчерта Ватева. 
"За да може един матрак да подлежи на рециклиране, той не трябва да бъде допълнително замърсен и намокрен. Иначе няма как да се използват материалите от него. Затова е важно да има различни стъпки в процеса, от събирането до съхранението и транспортирането", обясни тя. По думите ѝ това поставя въпроса за разпределението на разходите. Общините организират събирането на битовите отпадъци, но специализираната обработка изисква допълнителна логистика и капацитет. От друга страна, частният оператор се нуждае от достатъчно големи и постоянни количества, за да използва ефективно съоръжението си.
Нов материал с все още търсен пазар
В опит да намери решение за меките компоненти на матраците "Рематрак" разработва материал с наименование REPREN. Разработката е направена след проучвания и опити, включително с участието на научни звена на Българската академия на науките и Факултета по химия и фармация на Софийския университет. Материалът се получава чрез раздробяване, термична обработка и пресоване на меки компоненти от употребявани матраци. Идеята е така да се създаде вторична суровина, която да намери приложение в други производства, разясни Кремена Ватева. 
Като възможни направления се разглеждат строителството, архитектурата и производството на изолационни материали. Засега обаче търсенето на приложения продължава, което поставя REPREN в етап на развитие, в който технологичното решение трябва да намери своето пазарно потвърждение, посочи тя. 
"Строителството е може би първото нещо, което идва на човек наум, когато види и пипне този материал, защото дори човек, който не е запознат с него, може да види, че би могъл да бъде използван за изолация. Но вероятно ще намери и други приложения. Едно бургаско архитектурно студио например има желание да експериментира с него и да проучи какви още възможности могат да бъдат намерени", каза Ватева.
В някои европейски държави проблемът с използването на старите матраци се решава не само чрез инвестиции в съоръжения, но и чрез механизми за разширена отговорност на производителите. Пример е Белгия, където действа система за събиране и третиране на употребявани матраци, координирана от организацията "Валумат" (Valumat). Производителите и вносителите участват във финансирането на събирането, транспортирането и обработката на матраците, като вноските им се определят според пазарния им дял. Така част от разходите за края на жизнения цикъл на продукта се поемат от участниците, които го пускат на пазара.
За България подобни механизми поставят въпроса дали събирането на матраци може да бъде организирано като постоянна система с ясно разпределени задължения и финансови стимули, вместо да зависи от отделни инициативи и възможностите на конкретни общини.
Партньорът Бургас
"Рематрак" търси разширяване на мрежата си от партньори в страната. Един от потенциалните региони е Бургас, където дружеството започва разговори с общината за сътрудничество при събирането и предаването на употребявани матраци, коментира още Кремена Ватева. По думите ѝ на този етап не става дума за договорено изграждане на нова площадка в града, а за възможност матраците, събирани от общината, да бъдат насочвани към специализираното съоръжение в Петърч.
"Искаме да предложим на общината цялостно решение, така че всички материали да бъдат оползотворени на площадката, без да се налага използването на допълнителен човешки ресурс от нейна страна. Идеята е да постигнем партньорство, което да бъде полезно както за гражданите, така и за общината от екологична и финансова гледна точка", посочи тя. Като пример за работещ модел Ватева даде сътрудничеството с община Благоевград. Там събраните от гражданите матраци се съхраняват на място, защитено от намокряне, след което се предават за обработка в Петърч. Дружеството работи и с други общини и големи генератори на такива отпадъци, сред които хотели, болници и социални заведения. За Бургас потенциалът е свързан и с туристически сектор, който периодично подменя обзавеждането в хотелите и местата за настаняване. Това създава възможност за организирано събиране на по-големи количества матраци от бизнеса, вместо те да постъпват нерегламентирано или да се насочват директно към депата.