„В Ловеч Пипков прекарва само пет години от живота си, превърнали се в едни от най-продуктивните за него не само в творчески, но и в личен план. В града на люляците той среща бъдещата си съпруга Натя Стефанова, с която сключва брак през 1901 г. Тук се ражда и първородният му син Любомир Пипков, поел по-късно по стъпките на именития си баща“, разказа Петрова.
Тя добави, че архивите, архивните сбирки, музеи и библиотеки като основни пазители на историческата памет, документалното и материално наследство предоставят широка гама от източници за живота и творческата дейност на Панайот Пипков. Най-голям дял от тях се съхраняват в Централен държавен архив – София. Първите документи за композитора постъпват в централния архив през 1953 г. и са заведени като личен фонд.
През 2019 г. неговата внучка и дъщеря на Любомир Пипков – Яна Пипкова, дарява на архива второ постъпление от документи, като общо двете постъпления обхващат периода от 1890 г. до 2001 г., в това число документи от биографичен характер, от творческата дейност на композитора, нотни записки на негови произведения, фотоматериали и др. Документи, свързани с живота и творчеството на Панайот Пипков, се съхраняват и в Научния архив на Българската академия на науките.
В Държавен архив – Ловеч са запазени няколко оригинални документа, които макар и малко на брой, допълват сведенията за живота и творческата дейност на именития композитор и са още един щрих към богатата културна и духовна история на града, посочи Павлина Петрова.
Сред тях с особена ценност се отличават няколко писма на Панайот Пипков, писани между 1900 г. и 1902 г., от кореспонденцията му с читалище „Наука“ в Ловеч по повод представянето на музикални пиеси в града, ползване на музикални инструменти, изработване на правилник за отношенията между оркестъра и читалището и други, които носят неговия автентичен саморъчен подпис.
В архивния фонд на ловешкия краевед, общественик и културен деятел Ненчо Рашев е запазена снимка от 1903 г. на малките хористи от училищния хор при Ловешкото мъжко училище „Йосиф І” заедно с техния учител и ръководител Панайот Пипков. През 2021 г. музикантът и диригент Михаил Радев дарява на Държавен архив – Ловеч свои лични документи, сред които е и снимка от 1901 г. на Ловчанския ученически църковен хор при храма „Св. Богородица“ с диригент Панайот Пипков. Във фонда на „Българска фотография” се съхранява и негатив на снимка на цигулковия оркестър в Ловеч, ръководен от Панайот Пипков.
„Освен оригиналните ръкописи на над 600 песни от Ловешкия край Ненчо Рашев предава на архива и безценни исторически бележки за действителни събития и хора в Ловеч, между които и спомените му за Панайот Пипков. В тях той разказва как Пипков пристига в Ловеч през есента на 1900 г. и започва работа като преподавател по музика в новооткритото класно училище „Йосиф І”. Първата работа на новия учител била да събере ученическия хор на училището, което се оказва нелека работа, тъй като част от хористите, след като завършат четвърти клас, напускат училището. Въпреки това желаещи се намират и Пипков успява да попълни хора с добри певци“, разказа началникът на Държавен архив - Ловеч.
По това време в града нямало театрален салон и за такъв била приспособена Меджиде джамия. Пипков не пожелал да изнесе концерт при условията там и издействал да му предоставят залата на тогавашния окръжен съд. Концертът се превърнал в небивало събитие за града.
На хористите Пипков плащал символични суми – на малките сопрани и алти по 60-80 стотинки, а на големите тенори и баси - по един сребърен лев. С парите певците си купували тетрадки и моливи, но основно ги харчели за боза и халва, е любопитно свидетелство от съхранените документи.
В клас учениците разучавали предимно творби на Панайот Пипков. Той свирел на цигулката два гласа и пеел третия. При хубаво време предпочитал да извежда класовете навън и да провежда часовете по пеене на открито. Любимите му места за разходка били Белият и Черният паметник в околностите на града.
„Петте години, прекарани в Ловеч, за младия учител са време на плодотворна творческа и преподавателска дейност, но неговият „звезден миг” се оказва часът по музика на 9 май 1901 г., когато в рамките на минути върху черната училищна дъска се ражда великолепният химн в прослава на българската просвета и култура, огласящ площадите на 24 май вече цели 125 години. За историята на написването на химна на българската просвета и култура „Върви, народе възродени“ по стиховете на Стоян Михайловски в Държавен архив – Ловеч се съхраняват три документа под формата на спомени“, обясни Петрова.
Първият е спомен на Панайот Пипков. Характерно за него е, че той е препис от една публикация в списание „Родна реч“ от 1942 г., отбеляза началникът на архива. Този спомен стои в основата на всички общоизвестни факти за историята на написването на химна. А те са, че през 1901 г. няколко дни преди 11 май, когато се чества Денят на светите братя Кирил и Методий, в час по пеене в един от третите класове на Ловешкото петокласно мъжко училище „Йосиф I“ Панайот Пипков вижда един от учениците да чете стихотворението на Стоян Михайловски, посветено на светите братя.
По негови думи въздействието на стиховете било толкова силно, че още преди да дочете целия текст, в главата му зазвучала музика. Написването ѝ върху черната дъска траело не повече от 15 минути. До края на учебния час оставали още 30 минути, но това време било достатъчно учениците да разучат песента. След първото ѝ изпяване ударил звънецът, но вместо учениците да се разотидат, те продължили да пеят, и то с такава сила и мощ, че заглушили шума от настъпилото междучасие. Учители и ученици от другите класове се трупали пред вратата да слушат новата песен. Тогавашният директор на училището Христо Бръмбаров поздравил Пипков и го помолил хористите от училищния хор да изпеят песента на 11 май на молебена по случай празника на светите равноапостоли, братята Кирил и Методий. Тогава тя прозвучала за пръв път, а само година по-късно добила популярност в почти всички училища в страната.
Вторият спомен е на Цачо Сяров – ученик в класа и свидетел на написването и първото изпяване на химна. По-късно той завършва Юридическия факултет на Софийския университет и прави адвокатска кариера в Ловеч. Споменът, който се съхранява в архива, е от първо лице, но е записан по негов разказ през 1966 г. от краеведа д-р Илия Еврев. Най-общо, споменът на Цачо Сяров преповтаря историята, описана от Панайот Пипков, с уточнението, което липсва в спомена на Пипков, че химнът е написан три дни преди 11 май, тоест вече имаме конкретна дата за създаването на химна и тя е 9 май 1901 г., посочи Петрова.
Последният спомен е на Ненчо Рашев и е записан през 1960 г. Любопитен е с това, че според него годината на написването на химна не е 1901 г. За това си твърдение той се позовава на разказа на Илия Христов Илиев, хорист в училищния хор на Панайот Пипков, според който през 1901 г. Пипков съчинява химна „Закриляй творче мой народа“, а химнът на светите братя Кирил и Методий е композиран през есента на 1903 г. в паралелката III клас в стаята вдясно до входа на училището „Йосиф I“. Като ученици в този клас той посочва имената на Иван Динков и Цачо Сяров.
„Когато се позоваваме на база спомени за дадено историческо събитие, трябва да имаме предвид няколко важни фактора. На първо място, дали споменът е от първо лице, тоест дали човекът е пряк свидетел или участник в събитието. На второ място, отдалечеността във времето. Нормално е с годините паметта на човек и спомените да избледняват, дори да се променят поради дадени обстоятелства. Не трябва да се пренебрегва и субективният фактор. В случая официалната версия за създаването на химна на българската просвета и култура се позовава на сведенията, оставени от самия композитор Панайот Пипков. Написан е на 9 май 1901 г. и за пръв път е изпят в Ловеч на 11 май на празника на светите равноапостоли, братята Кирил и Методий, което е един от многото поводи да бъдем горди и да тачим историята на нашия град“, посочи началникът на Държавен архив - Ловеч.
В знак на признателност композиторите и музиканти Панайот Пипков и Любомир Пипков през 2001 г. са обявени за почетни граждани на Ловеч (посмъртно).
Панайот Пипков е роден на 21 ноември 1871 г. в Пловдив. Представител на т. нар. първо поколение български композитори, един от пионерите на българската професионална музика. От 1899 г. последователно е диригент на музикалните дружества във Варна и Русе, учител по музика в Ловеч (1900-1905) и в София - в Първа и Втора девическа гимназия и в Девическото педагогическо училище. Ръководи самодейни хорове и оркестри и създава репертоар за тях. Диригент в Свободен театър (1918), пръв диригент на хор „Георги Кирков“ (1919), хормайстор в Народната опера - София (1920-1921), артист и музикант в Софийския драматичен театър (1923) и капелмайстор на Градската духова музика към Столичната полиция (1924-1930). Пише драматични пиеси, занимава се и с публицистична дейност. Автор е на две детски оперети, китки от народни песни и маршове за духов оркестър, клавирни пиеси, хорови песни, пиеси за цигулка, театрална музика и др. Клавирните му пиеси са едни от първите български образци в жанра. От хоровите му песни най-популярни са „Всеучилищен химн на св. св. Кирил и Методий“ („Върви, народе възродени“) по текст на Стоян Михайловски (1901) и песента „Сладкопойна чучулига“, текст на Цоньо Калчев (1903), които включва в детската си оперета „Щурец и мравка“ (1910). Детските и училищните му песни са издадени в три сборника.