Капиталовите стълбове в България имат вече история повече от 23 години, припомни Милтенова. Според нея обаче този период не е достатъчен за дългосрочното пенсионно осигуряване, защото то се измерва с 36 - 40 години. Тя подчерта и това, че до момента всички средства, вкарвани в универсалния пенсионен фонд, независимо от възрастта на вносителя, се управляват по един и същи начин. Времевият хоризонт пред отделните хора обаче е съвсем различен и е нужно за младите да се инвестира така, че да имат по-висока доходност, посочи експертът.
Тя подчерта, че каквото и да се случи напред във времето, в капиталовите стълбове има много сериозни, железни гаранции за парите на хората. Всички бруто вноски, които са внесени, се гарантират на 100 процента, т.е. никой няма да получи по-малко, отколкото е внесъл, посочи Милтенова. По думите й в момента в универсалните фондове има почти 15 млрд. евро, които са натрупани за 4 млн. и 100 хил. осигурени лица. От тези 15 милиарда може да се каже, че поне три са от инвестиционна доходност. Това го няма в солидарния пенсионен стълб, който даже е и с много сериозен дефицит, посочи експертът.
За възможността държавата да вземе парите от пенсионните фондове Милтенова посочи, че те са неприкосновени. Това са лични средства, те нарастват, наследяват се и са гарантирани, ако държавата се опита да сложи ръка върху тях, това ще бъде един вид национализация, каза още експертът.
Милтенова припомни, че с промените в законодателството до 30 ноември всички осигурени българи могат да изберат подфонд. Предвидено е големият универсален пенсионен фонд да се разпредели на три отделни подфонда - динамичен, балансиран и консервативен. Всеки от тях ще бъде приложим за хора в определена възраст, посочи тя. За тези до 50 години се приема, че пред тях има много време и парите им би следвало да се инвестират в динамичния подфонд. Хората от 50 години до три години преди пенсия ще бъдат в балансирания, където портфейлът е малко по-безрисков, допълни експертът. На тези, които имат три години до пенсионирането си, парите им ще бъдат насочени в консервативен портфейл, за да може да се съхранява натрупаната доходност. Навършилите 50 години, ако имат активен интерес, имат възможност да направят избора да отидат в динамичен, а не в балансиран, каза още Милтенова.
„Сега има възможност за избор, до момента, независимо от възрастта, всички седяхме в един голям инвестиционен портфейл, който всъщност се управляваше консервативно, полуконсервативно, почти консервативно и затова единственото, постигнато като доходност за всичките двадесет и няколко години поне компенсира инфлацията“, подчерта експертът.
30 ноември не е някакъв фатален срок, нищо страшно няма да се случи, дори човекът да не направи избор, защото от 1 януари всички ще бъдат разпределени според възрастта, допълни Милтенова. Тя уточни, че през следващите 12 месеца осигуреното лице ще има право на избор дали да остане, или да смени пенсионна компания, да смени подфонд, да отиде в динамичния на друго дружество, или да мине в балансиран.
Самите пенсионни дружества имат утвърдени инвестиционни политики. По думите на Милтенова те вече са публикувани на сайтовете на компаниите и е обяснено какви ще бъдат за динамичния подфонд. Според нея няма нищо страшно в динамиката, напротив, тя може да донесе само допълнителна доходност. Милтенова изтъкна, че изискванията към инвестиционните мениджъри се завишават още повече, освен това съществува и стриктен контрол от страна на Комисията по финансов надзор. Инвестиции могат да се правят в по-динамични активи - акции, борсови търгуеми инструменти, алтернативни инвестиционни фондове, злато, метали, държавни ценни книжа. Вложенията в криптовалута са абсолютно забранени.
Осигуреното лице не избира инвестицията, каза още Милтенова. То обаче трябва да следи инвестиционните портфейли на дружествата, които ще продължат да ги публикуват на всеки три месеца. Експертът акцентира и върху това, че въпреки инвестирането в по-динамични инструменти, ще съществува и елементът на диверсификация т.е. не всички пари ще се влагат на едно място. Говорим за портфейли, които имат позиции от 50-60 инструмента, допълни Милтенова.
Тя коментира още, че много от дружествата вече започват и дигитално да предоставят достъп до партидата, така че всеки може да погледне своята и да види вноските по нея. Нейната препоръка беше всеки да направи такова усилие, да следи парите си и доходността от тях. Експертът отчете, че все повече българи се интересуват от работата на пенсионните дружества. По думите й около половината осигурени знаят в кой фонд са им парите, но би било добре и останалите да започнат да следят средствата си.