Директорът Теодора Котупанова каза за БТА, че центърът е основан през 1956 г. В началото учениците са се обучавали в дървени бараки, а за пансион е служила реституирана вила. Тогава учебното заведение е разполагало с паралелки от 1. до 8. клас. Тя добави, че за седемдесет години центърът вече има собствена сграда, терапевтични кабинети, както и психолог, терапевт, ерготерапевт и сензорен терапевт. Разполага и с Монтесори стая.
„През нашата институция са преминали много корифеи в специалната педагогика, като професор Златко Добрев – преподавател в Софийския университет, Маргарита Деанска, Вела Стоянова и Генка Добренова. Всеки един от тях е оставил сърцето и душата си при нас“, каза още Котупанова.
Тя съобщи, че към момента в центъра се обучават 63-ма ученици. Сформираните паралелки са с по четири до шест деца, което позволява индивидуална работа с всяко от тях.
Сред гостите беше и Благовеста Борчева, държавен експерт в дирекция „Приобщаващо образование“. Тя коментира, че през годините са съществували над 400 помощни училища, които впоследствие са били закрити и трансформирани в центрове за специална образователна подкрепа. В момента те са общо 44 – шест общински и 38 държавни.
„Законът има нова философия, която дава възможност децата със специални образователни потребности да се обучават интегрирано в масовите училища, но винаги съществува група деца, за които това е неприложимо. За тях са създадени тези центрове – малки островчета, които посещават деца със специални образователни потребности, които не могат да се интегрират в масовите училища. Там, освен образователния процес, се осъществява и психоемоционална рехабилитация, работи се с родителите, а на децата се предоставя допълнителна подкрепа от ресурсни учители, специални педагози, логопеди и психолози“, уточни Борчева.
През годините са били оборудвани всичките 44 центъра, включително специализираните им кабинети, и са въведени нови технологии по различни проекти. Благовеста Борчева подчерта, че акцентът трябва да пада не само върху задачата децата да придобият знания и умения, с които да се справят в реалния живот, но и да усвоят професия, която да им позволи да се реализират на пазара на труда, доколкото това е възможно.
Дългогодишният служител и бивш директор на ЦСОП Вела Стоянова разказа, че е започнала работа там през 1983 г. Тя е преминала през почти всички длъжности – от възпитател до директор, като от последната позиция се е пенсионирала. Стоянова си припомни времето, когато корпус от детската градина в квартал „Църква“ им е бил предоставен и пригоден за нуждите на тогавашното помощно училище, което днес вече е Център за специална образователна подкрепа.