Форумът „Виенска конференция за квантовите основи: 100 години от Шрьодингер“ ще се проведе в Австрийската академия на науките (ÖAW) и ще събере водещи учени, които ще обсъдят приноса на австрийския физик Ервин Шрьодингер (1887–1961) за развитието на квантовата механика и значението на неговото откритие за съвременната наука.
Сред участниците са нобеловият лауреат по физика Антон Цайлингер, Игнасио Сирак от Института за квантова оптика „Макс Планк“, Франк Верстрете от Университета в Гент, Трейси Нортъп от Университета в Инсбрук, Зилке Бюлер-Пашен от Виенския технически университет и Александър Блум от Калифорнийския технологичен институт. По време на публична лекция на 26 ноември историкът на науката Мишел Янсен от Университета на Минесота ще представи историята на квантовата механика чрез архитектурни метафори и илюстрации.
Основите на квантовата механика са поставени през 1925 г. от германския физик Вернер Хайзенберг. Заедно с Макс Борн и Паскуал Джордан той разработва матричната механика – първата последователна математическа теория, описваща процесите в атомния свят. Формулировката обаче се основава на сложен математически апарат и е трудна за интуитивно разбиране.
По време на зимната си ваканция в швейцарския курорт Ароза в края на 1925 г. и началото на 1926 г. Ервин Шрьодингер разработва алтернативен подход – вълновата механика. Той стъпва върху класическата механика и идеята на Луи дьо Бройл, че не само светлината, но и материалните частици, като електроните, проявяват вълнови свойства.
На 27 януари 1926 г. Шрьодингер изпраща за публикуване научната си статия „Квантуването като задача за собствени стойности“ (Quantisierung als Eigenwertproblem), публикувана в списание „Анали на физиката“ (Annalen der Physik). През следващите месеци той публикува още три труда, в които доразвива своята вълнова механика и показва, че новото уравнение може да обясни резултати от експерименти.
Впоследствие Шрьодингер доказва, че неговата вълнова механика и матричната механика на Хайзенберг са математически еквивалентни, въпреки различните си формулировки. Предимството на неговия подход е, че използва математически методи, по-познати на физиците от това време.
Откритието променя разбирането за поведението на материята на атомно равнище. Уравнението на Шрьодингер позволява състоянието на квантовите системи да бъде описвано математически и да се изчисляват вероятностите за различните възможни резултати от измерванията.
Развитието на квантовата механика поставя основите на множество съвременни научни и технологични постижения - от атомната физика и химията до създаването на лазерите и транзисторите, както и до новите квантови технологии, включително квантовите компютри, квантовата симулация и квантовата криптография. Това е фундаментален принос за развитието на съвременната наука, отбелязва квантовият физик Маркус Аспелмайер от Виенския университет пред АПА.
През 1933 г. Ервин Шрьодингер и британският физик Пол Дирак получават Нобеловата награда за физика за „откриването на нови продуктивни форми на атомната теория“.