С дванадесет гласа „За“, шест гласа „Против“ и нула гласа „Въздържали се“ на днешното си заседание Комисията по културата и медиите прие законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2027 г. В рамките на заседанието беше гласуван и законопроект за държавния бюджет, изготвен от Висшия съдебен съвет (ВСС), за който комисията гласува с нула гласа „За“, дванадесет гласа „Против“ и шест гласа „Въздържали се“.
Сред присъстващите на заседанието бяха министърът на културата Евтим Милошев, заместник-министрите на културата доц. д-р Пламен Славов и Марина Василева, генералният директор на Българската телеграфна агенция (БТА) Кирил Вълчев, избран за вицепрезидент в следващия мандат, генералният директор на Българското национално радио (БНР) Милен Митев, генералният директор на Българската национална телевизия (БНТ) Милена Милотинова, председателят на Съвета за електронни медии (СЕМ) д-р Габриела Наплатанова, зам. генералният директор на БТА Евгения Друмева, главният секретар на БТА Юлия Соколова, финансовият директор на БТА Йоана Петрова, представители на творчески организации в областта на културата.
„Бюджетът на културата за 2027 г. надхвърля 300 млн. евро, но сектора го чакат още предизвикателства“, каза министърът на културата Евтим Милошев при представянето на проекта на бюджет за 2027 г.
Милошев отбеляза, че това е най-големият бюджет, правен някога в министерството, но в никакъв случай не е най-желаният, тъй като културата има нужда от повече и е системно недофинансиран сектор.
Проектът за бюджет на Министерството на културата предвижда общ размер на разходите от 307 024 800 евро. Тази сума е с 37 973 100 евро повече спрямо закона за 2026 г., което представлява ръст от 14,1% – темп, надвишаващ този, с който се развива българската икономика. Размерът на приходите остава непроменен – 27,7 милиона евро. Увеличението е планирано в нелеки условия – държавата е в процедура по свръхдефицит, наложен от Европейската комисия, и вече е в края на действащия програмен период на европейските средства, включително приключилите инвестиционни програми по Националния план за възстановяване и устойчивост.
Генералният директор на БТА Кирил Вълчев обяви оставката си като генерален директор на БТА и поиска увеличение на заплатите в обществените медии като при учителите.
„Веднага след изборите обявих, че докато бъда освободен като генерален директор оставам ангажиран с подготовката на бюджета на БТА като ще продължа да отстоявам, че за възнагражденията в БТА, БНТ и БНР трябва да се прилага същият подход, както за учителите, защото огромната отговорност на медиите, като носещи знанието за днешния ден, ги приравнява на училищата“, каза още Кирил Вълчев.
Председателят на СЕМ Габриела Наплатанова представи заявката на регулатора за допълнителни средства в бюджета за 2027 г. 
В държавния бюджет за 2027 г. за СЕМ са предвидени 2 058 300 евро, от които за персонал – 1 618 200 евро, за издръжка – 385 100 евро, и за капиталови разходи – 55 200 евро, посочи Наплатанова.
За осигуряване на нормалната дейност на съвета и изпълнение на законово установените му функции, включително и тези, които предстои да му бъдат възложени, в хода на подготовката на проекта на държавния бюджет за 2027 г. е заявена от СЕМ допълнителна сума от 1 284 600 евро, от които 491 200 евро за персонал, 475 400 евро за издръжка и 318 000 евро за капиталови разходи, каза още тя.
„За последните 10 години Българското национално радио (БНР) остава лидер на доверие сред медиите в страната“, каза генералният директор на радиото Милен Митев.
Според доклад на института „Ройтерс“ за 2026 г. радиото има най-висока степен на обществено доверие, наред с националната телевизия, на фона на общ спад на доверието в медиите. „Основният въпрос при обсъждането на бюджета на обществените медии не е колко средства получават те, а за какво ги получават“, каза Митев.
„Параметрите на бюджета за култура се подобриха след намесата на министър Евтим Милошев и след разговорите във финансовото министерство в сравнение с първоначално замислените“, каза председателят на Комисията по културата и медиите Антон Кутев.
По думите му бюджетът е добър, макар и недостатъчен, а всеки в залата, който е обвързан по един или друг начин с културата и с медиите, би искал тези бюджети да растат. Кутев посочи, че бюджетът нараства с 14,1% спрямо миналата година – първо, значително повече от инфлацията, и второ, повече от бюджетите на други сектори през тази бюджетна година. Той подчерта, че това не идва само по себе си, а се дължи до голяма степен на усилията, които Министерството на културата е положило, особено през последните няколко седмици.
„Организациите и артистите от независимия културен сектор, които аз представлявам, също са категорични, че ще бъдем поставени в много критично положение“, каза Любомира Костова, представител на сдружението „Независим културен сектор“. „Преди само година над 300 организации са били изправени пред фалит“, допълни Костова. Според думите ѝ сдружението смята, че настоящото увеличение на бюджета не е достатъчно.
„Предвиденото увеличение от пет процента на средствата за персонал на Българската национална телевизия (БНТ) в проектобюджета за 2027 г. е крайно недостатъчно“, каза генералният директор на обществената телевизия Милена Милотинова.
По думите ѝ ниските нива на заплащане създават риск от текучество на кадри и затрудняват задържането на квалифицирани специалисти. Милотинова посочи, че бюджетът на БНТ за 2027 г. е изготвен на основата на средствата за 2026 г., като е предвидено единствено увеличение от пет процента за персонала. Тя изрази разбиране към финансовите ограничения, но подчерта необходимостта от осигуряване на условия, които да позволят на обществената телевизия да запази служителите си.
„В момента се борим за едно-единствено нещо - да осигурим оперативната дейност на създадения Център за дигитализация“, каза директорът на Българската национална филмотека (БНФ) Антония Ковачева.
Тя представи нуждите на филмотеката, която е сред крайните получатели по проекта на Министерството на културата за дигитализация на архивни колекции по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ). По думите ѝ филмотеката е избрала по-сложния подход – не просто да възложи дигитализацията на външен изпълнител, а да изгради собствен технологичен капацитет, който да извършва процеса дългосрочно и да се съобразява с бъдещите технологични промени.
„Недостигът на средства за делегираните държавни дейности и за изпълнение на дейностите на Националната библиотека е в размер на 658 446 евро“, каза директорът на Националната библиотека (НБКМ) "Св. св. Кирил и Методий" и председател на Българската библиотечно-информационна асоциация доц. Калина Иванова.
Тя посочи, че изразява несъгласието си с начина на изразяване на синдикалната организация, но застава зад исканията им в качеството си на директор на Националната библиотека и председател на библиотечната асоциация, тъй като заложеното в бюджета увеличение е само 3,99 %. По думите ѝ това означава липса на окомплектоване на средствата, необходими за 5-процентното увеличение на стандарта през 2027 г.
Зам.-председателят на Комисията по културата и медиите Йорданка Фандъкова, каза по време на заседанието на комисията в Народното събрание, че няма да подкрепи бюджета за 2027 г. По отношение на бюджета в сектора на културата тя поздрави министъра Евтим Милошев за това, че е успял да се пребори за увеличението на бюджета.
„Увеличаването на бюджета за култура трябва да се възприема като заявка за реформи в сектора“, каза народният представител от ГЕРБ-СДС Тома Биков. По думите му „по-добре бюджетът да е по-голям, отколкото по-малък", и посочи, че рамката на бюджета не се променя от много години и донякъде остарява“. Според Биков част от моделите на финансиране са не просто остарели, а вредни за българската култура и биха компрометирали усилията дори при повече средства в същата рамка.
„За оцеляването на голяма част от българските читалища е необходимо увеличение на държавния стандарт за субсидирана бройка до минимум 14 300 евро. В противен случай още от следващата година ще започнат да затварят читалища, особено в селските райони“, каза изпълнителният директор и съосновател на фондация „Народни читалища“ Юрий Вълковски.
Николай Златарски от парламентарната група на ДПС каза, че групата няма да подкрепи на първо гласуване бюджета за 2027 г. „Признаваме положителния номинален ръст на така предложения закон за държавния бюджет за 2027 г., но за нас от ДПС той е недостатъчен и необвързан с измерими резултати и справедливо разпределение на ресурсите и разрешаване на структурни проблеми в културния сектор“, каза Златарски. Той обясни, че според анализ на външни експерти бюджетът на Министерството на културата има ръст, но общият публичен ресурс за културата почти не нараства.
„Увеличението на бюджета за култура трябва да се разглежда в контекста на нарастването на брутния вътрешен продукт (БВП)“, каза икономистката Диана Андреева-Попйорданова от Обсерваторията по икономика на културата (OCE).
„Този бюджет е бюджет на развитието“, каза заместник-министърът на културата доц. д-р Пламен Славов. „Той продължава да се надгражда в зависимост от възможностите на държавата“, каза Славов в отговор на въпрос за капиталовите разходи. По думите му сред положителните резултати е осигуряването на подкрепа за ремонта на покрива на Националния исторически музей. „Най-после Националният исторически музей получава тази подкрепа, за да бъде ремонтиран покривът му“, посочи заместник-министърът, като припомни, че при предишното редовно правителство през 2025 г. писмата, заявките и исканията за тези средства не са срещнали подкрепа.
„Можем ли да твърдим, че културата е национален приоритет, след като в следващите три години държавата планира да отделя по-малък дял от брутния вътрешен продукт за култура?“, попита народният представител от „Продължаваме промяната“ Иво Михайлов.
Той припомни, че само преди месец е била подкрепена единодушно Хартата за културна политика, към която впоследствие се е присъединило и Министерството на културата.
„Ръстът в бюджета за култура показва, че културата е приоритет“, каза народният представител от парламентарната група „Прогресивна България“ Стоян Тричков. Ръстът е над 14 на сто – близо 38 милиона евро, посочи той и определи това като добър знак на фона на незавидното състояние на публичните финанси в условията на свръхдефицит. Тричков открои и увеличението на капиталовите разходи до 11,5 млн. евро за 2027 г. – с 5,7 млн. евро повече спрямо 2026 г. „В България има твърде много сгради за култура, образование и изкуство, които имат остра нужда от ремонти и тези ремонти се чакат от години“, каза той и поиска от заместник-министрите повече информация за това къде ще бъде акцентът в капиталовите разходи.
„Важно е Министерството на културата да планира правилно бюджета си, да го подреди по начин, който да работи. Парите за култура дълго време няма да са достатъчни, защото културата е най-тежко недофинансираният сектор. Но е факт и това, че министерството не бюджетира правилно. Проблемът не е в това как е представена общата сума, а в това как са разпределени средствата“, каза заместник-председателят на Комисията по културата и медиите Александра Стеркова.
Генералният директор на БТА Кирил Вълчев би посъветвал и следващия ръководител на агенцията „да бъде много активен в международната дейност“. Той каза това в отговор на въпрос на Александра Стеркова от „Демократична България“, заместник-председател на парламентарната Комисия по културата и медиите, която преди гласуването на проектобюджета за 2027 г. в комисията поиска депутатите да обсъдят и бюджетите на БТА, БНР, БНТ и СЕМ.
/ЕМС/, ИПД, ММ, КС, КБ