Най-новата книга на писателя и журналист Стоян Терзиев „Времешествията на Сен Жермен" беше представена в Студио 1 на Радио Пловдив.
В нея авторът разказва за неговите превъплъщения на различни исторически места и в немислимо за обхвата на човешкия живот време. Затова и романът носи името „Времешествията на Сен Жермен“. Той излиза под знака на Издателство K ПР 1 (KeePReading), a зад дизайна на корицата и книжното тяло стои Олеся Раденкова.
Още първите изречения „грабват“ читателя и го пренасят в 1453-а година, а малко след това – и в предреволюционна Франция. Далече от шума на улицата, именно в дворцовия ѝ разкош, оживяват  разказите за шествията на Сен Жермен из времето – той е свидетел на сватбата в Кана Галилейска, намесва се в съдбата на Леонардо да Винчи и сам участва в мисия за спасяването на душата на Мария-Антоанета преди гилотината на революцията да отнеме тленните ѝ одежди, казват издателите.
Книгата е историко-езотеричен роман, който поставя въпроси за времето, съдбата и надмощието на духа над материята. Редактор е Екатерина Костова, която представи произведението пред пловдивската публика. В предговора си тя определя романа като не просто пътуване, а потъване в смисъла на съществуването.
„Ще ви призная, че когато Стоян ми каза върху какво работи, изпитах леко смущение. Не защото не вярвам в писателския му усeт да улови зрънцето на историята и да го отгледа с думите си, така че да поникне и разцъфне в роман, а защото всички знаем мистерията, която съпровожда безсмъртния граф. Мистерията може да се превърне в коварен капан за кое да е изкусно перо. В него е било напълно възможно да попадне авторът и на тази книга, но още щом разлистих ръкописа, разбрах, че Стоян не само му се е изплъзнал, но той го е направил на пух и прах“, каза на премиерата тази вечер Костова.
По думите й историческите факти и мистиката в този роман не се бият, а вървят ръка за ръка, „през фините разговори и дворцовия етикет на онази Франция, която може да разнищва в детайли атлазени комплименти и истории от миналото, но не успява да усети настроенията на улицата и категоричността на революцията“.
Посочи, че ако от учебниците по история знаем, че тя ще спусне гилотината съвсем не метафорично, а брутално истински върху монархията, то за ролята на Сен Жермен до Мария Антоанета и Краля в този момент има само едно обяснение. „Стоян Терзиев иска да ни преведе през историята на техните чувства още преди мирните времена да се превърнат в размирни и да усетим с кожата си триумфа на ешафода, умиротворяващ по различен начин и палача, и осъдения, и публиката“, отбеляза Костова.
Пред БТА авторът Стоян Терзиев каза, че въпросът кое го е привлякло в личността на Сен Жермен е най-трудният от тези, на които отговаря, въпреки че е автор на книгата, защото той е „както невероятен, така е много вероятен. Възможен и същевременно невъзможен“. Той дава за пример какво е описанието в Уикепедия за Сен Жермен: дипломат, авантюрист, пътешественик, лечител, алхимик, музикант, композитор, философ, полиглот, чудодеец. „Точно всичките тези изброени неща ме привлякоха“, каза писателят, добавяйки, че според езотериците, Сен Жермен е един от учителите на Великото братство, които спомагат да „вдигат човечеството по-напред, по-нагоре към духовен ръст“.
Според Терзиев той е както авантюрист, така и човек с мисия, който подарява технологии на човечеството, „за да може човекът да освободи свободното си време, за да може да се гради духовно“. Друг е въпросът доколко ние успяваме и ако учителят полага някакъв труд, то и ученикът трябва да полага, за да може резултатът да го има. Но ние все още сме много далече до това, отбеляза авторът.
Решението му да намеси и трети лица прави повествованието малко по-сложно, но в същото време и по-интересно, смята той. „Все пак това не е езотерична литература, а роман и така предизвиква както усмивки, така и сериозни размисли за духовно развитие“, каза Стоян Терзиев.
Сподели, че замисля романа от 10 години и е изчел всичко написано за Сен Жермен, за да има достатъчно добра подготовка да напише романа. „Направи ми впечатление една кореспонденция, която всъщност доказва, че Сен Жермен все пак съществува, едно от малките неща останали материално, със самия Волтер. В свое писмо, с твърде уважителен, направо преклонен тон, Волтер му казва: „Благодаря за тази машина, която ми оставихте“, разказва Терзиев. По думите му тук окултистите и езотериците започват да гадаят и да предполагат дали това не е нещо като телевизор или хронограф, с който се пътува във времето.
По думите му гръбнакът на книгата е срещата на Сен Жермен с Мария Антоанета, преди тя да бъде обезглавена по време на Френската революция. „Според езотериците такава среща реално е имало и доказателство за това е, че Мария Антоанета, отивайки към гилотината, изглежда невероятно силна жена. С гордо вдигнато чело, тя не проси милост, няма последни думи, просто е приeла съдбата си“. И това, според автора, се дължи именно на срещата с нейния учител и ментор Сен Жермен.
А на въпрос как се озовава Сен Жермен в Пловдив, Терзиев отговори в стила на романа: „В края на книгата го поканих, той прие и се отзова“.
Събитието тази вечер беше съпътствано от музикални изпълнения на китарен квартет от пловдивското читалище „Иван Вазов“ с ръководител Хари Нигохосян.