Литературна вечер под надслов „Георги Марковски и приятели“ събра в общинската художествена галерия в Лом приятели на писателя модернист, литературни критици, почитатели на творчеството му и негови съграждани от Лом.
Специални гости на събитието бяха професорът по теория на литературата Светлана Стойчева-Андерсън и писателите Емил Андреев и Йордан Велчев – близки приятели на Марковски. Те разказаха за приноса и значимостта на творчеството на Марковски за българската литература, а в спомените си разкриха личността и човешкия облик на „автора с голямо сърце“.
Водещ на събитието бе писателят Бисер Тошев, по чиято инициатива Община Лом реализира програмата „Памет и почит“, насочена към личности и събития от богатото културно-историческо наследство на град Лом и околията, към хора с голям принос и значение за региона и националната ни култура.
Георги Марковски е възпитаник на гимназията в Лом, откъдето започват неговият творчески път и първите му литературни проявления и публикации. Творбите на Марковски често разтърсват литературните среди със своя модернизъм, а книгите му пораждат оживени дискусии, беше отбелязано по време на събитието. Авторът нарушава традиционното повествование, смесва реализъм, философска притча, фантастика, пародия и алегория. Особено показателен е романът „Разказвачът и Смъртта“, който през 1985 година предизвиква оживен спор в литературните среди и остра критика от Тончо Жечев. Георги Марковски умира на 9 януари 1999 година на 57 години, но до последните си дни остава силно свързан с Лом и родния край.
Проф. Светлана Стойчева-Андерсън, която е изследовател на творчеството на Марковски, заяви: „За Георги Марковски е тясно всяко определение. Малцина са авторите, които не са разбрани, както него и Константин Павлов в поезията. Нееднозначен автор, който ще продължава през годините да провокира“.
Писателят Емил Андреев каза, че за него приятелството му с Георги Марковски е било школа по човешко поведение и достойнство, а за автора каза: „За мен Георги Марковски е най-големият новатор в българската литература след 50-те и 60-те години. Той беше изпреварил времето си. Критиците не го разбираха, защото не можеха да го разчетат и опитваха да го сложат в калъп. За нас, младите, той бе новаторът, който проправи пътя на Виктор Пасков, Краси Дамянов и Любо Канов.“
Писателят и организатор на срещата Бисер Тошев коментира, че Лом е дал на България личности с огромен принос към националната култура. „Те днес тънат в забрава, а трябва да са в първите редици на ломската идентичност, да са повод за гордост и модел за подражание от подрастващи“, заяви Тошев.