Увеличението на бюджета за култура трябва да се разглежда в контекста на нарастването на брутния вътрешен продукт (БВП), заяви икономистката Диана Андреева-Попйорданова от Обсерваторията по икономика на културата (OCE) по време на днешното заседание на парламентарната Комисия по културата и медиите, на което бе обсъден проектобюджетът за 2027 г.
По думите ѝ определянето на бюджета на Министерството на културата като рекорден не дава достатъчно ясна представа за финансирането на сектора. Андреева-Попйорданова призова за прецизност при представянето на публичните финанси, като уточни, че бюджетната група „Култура“ включва не само Министерството на културата, но и обществените медии, Българската телеграфна агенция (БТА) и други дейности.
Според нея средствата за министерството представляват около 40 процента от разходите в групата, а делегираните държавни и местни дейности продължават да изпитват хроничен недостиг на финансиране. Тя обърна внимание и на приетата на 8 октомври 2026 г. Харта за културна политика, в която са включени обществените медии и БТА.
Андреева-Попйорданова изрази подкрепа за по-добро финансиране на Българското национално радио (БНР), БТА и регулаторните органи, като подчерта необходимостта институциите с контролни функции да разполагат с достатъчно средства за изпълнение на задълженията си. По отношение на Българската национална телевизия (БНТ) тя заяви, че тази година се въздържа от подкрепа.
Икономистката се спря и на културните паспорти, предвидени в управленската програма на правителството и в Хартата за културна политика. По думите ѝ мярката засяга над 800 000 деца, а за реализирането ѝ са необходими около 40 млн. евро. Тя посочи, че в разходната част на държавния бюджет има възможности за корекции между първо и второ четене, които биха позволили преразпределяне на средства.
Андреева-Попйорданова обърна внимание и на финансирането на Българската национална филмотека и Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, които са излезли с протестни декларации. Тя определи като пропуск на Министерството на културата планирането на средствата за дейността на Националната филмотека след изграждането на дигитализационния ѝ център по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ). Според нея необходимите разходи е трябвало да бъдат предвидени както в годишния бюджет, така и в тригодишната бюджетна прогноза. Андреева-Попйорданова направи сравнение с финансирането на културата в страните от Централна и Източна Европа. По думите ѝ по-ниският размер на българския БВП в абсолютни стойности налага отделянето на по-голям дял от него за култура, за да се преодолее изоставането във финансирането на сектора.