Проф. Станислав Памукчиев е един от утвърдените съвременни български художници, живописец и преподавател в Националната художествена академия. Завършва специалност „Стенопис“ в Академията през 1979 г., а в творчеството си изследва теми като паметта, времето, материята и духовното измерение на човешкото съществуване. Негови произведения са представяни в международни изложби и форуми в САЩ, Германия, Чехия, Индия. Носител е на Голямата награда на Международното триенале на живописта в София, наградата „Захари Зограф“ и отличието „Златно перо“. Освен с художествената си работа, той е свързан с развитието на следващите поколения творци чрез дългогодишната си преподавателска дейност в НХА.
Срещаме се в галерия „Средец“ към Министерството на културата, където преди броени дни бе открита изложбата „Посвещение на Никола Даскалов“, на която е куратор заедно с д-р Иван Кънчев и проф. Петер Цанев. Експозицията събира творби на 22-ма български художници.
Изкуството има една такава норма, в която има пълно онемяване. Пълно излизане от скоростта на информацията и потапяне в едно разширено време, съзерцание, казва художникът проф. Станислав Памукчиев пред БТА. По думите му в живописта има много красив момент на рафиниране на онова чувство като в музиката да чуваш звука - да чуваш цвета.
„Нашето поколение има първо още да довършва нещо, има още да доказва нещо, има и още нещо да защитава като свое откритие, като свое дълбоко убеждение“, каза той.    
Според проф. Станислав Памукчиев творческият процес е свързан с преминаването от едно състояние в друго. Художникът разказа за различните етапи в собственото си развитие – от работата с картината като обект и абстрактните търсения до завръщането към фигуралното изкуство. За него важното в този процес е изграждането на собствен художествен език, който не следва стандартните начини за използване на изразните средства.
Памукчиев описа творческото състояние като момент, в който художникът се откъсва от непосредственото си обкръжение и попада в друг свят. Според него именно това е едно от най-съществените качества на изкуството – да предложи на зрителя неочаквано преживяване и възможност да погледне по различен начин.
„Много държа моите зрители преди да са разбрали какво съм им казал, да съм ги ударил, да съм ги одраскал. До степен на несъгласие - да искат да си отидат. И най-маниашкото от моя страна е удоволствието да ги видя да се връщат. Това е пълна награда“, казва художникът. 
Той припомни, че в края на 90-те години концептуалното изкуство връща в художествената практика социалната проблематика и интереса към непосредствения живот. Според него съвременната художествена сцена изисква едновременно познаване на различните направления и готовност за диалог между тях.
„Сърдя се на концептуалистите, че са ослепели за пластическото, а на моите приятели пластици се сърдя, че не искат да прогледнат за съвременното концептуално. И двата лагера имат своите основания, а единственият начин на съвместно съжителство е допускане чрез разбиране – да разбереш причините на другия“, каза проф. Памукчиев.
Той отбеляза, че срещата с произведението може да започне с непосредствено емоционално преживяване, а след това да продължи чрез опознаване на идеите и контекста, в който то е създадено. За него е важно зрителят да отнесе със себе си нещо от тази среща, дори когато не може веднага да обясни какво точно го е развълнувало.
В контекста на съвременната визуална среда художникът откроява способността на живописта да създава пауза. По думите му младите хора живеят сред непрекъснато сменящи се образи и информация, които трудно задържат вниманието им.
„Изкуството има една такава вътрешна красива норма на стопкадър. Картината е стопкадър, в който има пълно излизане от скоростта на информацията и потапяне в едно разширено време със съзерцание“, каза проф. Памукчиев. Според него тази пауза позволява на човек да се обърне към собствените си преживявания извън информационния поток.
Като преподавател в Националната художествена академия той се стреми да насърчава студентите да изграждат собствено отношение към изкуството и да запазват непосредствеността на творческото преживяване.  Професорът отбеляза, че преподаването трябва да бъде диалог, в който студентите също могат да задават посоката и да оспорват установените представи. И уточни, че му е най-интересно му да работи с млади хора, които имат собствена позиция и го поставят в ситуация да търси отговори на техните въпроси.
Според Памукчиев признанието за един художник е знак, че работата му е била разпозната и оценена, но то не бива да се превръща в основание за застой. Той отбеляза, че когато даден творец успее да промени установена художествена конвенция, с времето неговото откритие може да се превърне в нова норма. Затова след признанието идва необходимостта от ново търсене.
„Ако имаш отговорност и морал пред изкуството като процес на неспирно търсене“, трябва отново да поставяш под въпрос постигнатото, е мнението на проф. Памукчиев.
Художникът посочи, че най-трудно за един творец може да се окаже именно освобождаването от собствения му вече изграден художествен език. Когато авторът е разпознаваем, харесван и пазарът започне да очаква от него определен тип произведения, съществува риск да остане в познатата си територия. „Пожелавам на всички, които правят това, да държат в себе си живо любопитство за промяна“, каза Памукчиев.
За него свободата в изкуството не се изчерпва с възможността човек да прави, каквото пожелае. Тя е свързана с рядката възможност да достигне до ново ниво на преживяване - „смяна на онтологичния ред. Нещо, което се случва много рядко“. 
в „Час пикс“ го връщаме години назад с кадри от архива на БТА от преди повече от 20 години, а той разказва с какви спомени свързва снимките. 
В „Час Пик“ отговаря на три неудобни въпроса.
„Час ЛИК“ на БТА завършва с „Портрет в 3 думи“.

 
Екип на подкаста:
Даниел Димитров – идея и концепцияВаня Сухарова – автор и водещВаля Ковачева – монтажКрасимир Михайлов – операторОтдел „Фотоархив“ на БТАНаталия Добрева- графичен дизайнерЛъчезара Йорданова – социални медииЕмил Граничаров – шапкаБоряна Тончева – ръководител „Студио БТА“
Екип на анкетата:
Репортер: Таня Хаджиева, стажант-репортерОператор:  Ангел ДимитровМонтаж: Емил Граничаров