Съветът за електронни медии (СЕМ) представи мониторинговия си доклад за медийното отразяване на предизборната кампания за изборите за президент и вицепрезидент на Република България. Публичното събитие се проведе в СЕМ с участието на представители на регулатора, Централната избирателна комисия (ЦИК), ръководството на обществените медии, както и на социологическа агенция „Мяра“, която представи проучване, осъществено по поръчка на СЕМ.
При откриването на срещата председателят на СЕМ д-р Габриела Наплатанова посочи, че мониторингът се осъществява по силата на чл. 57 от Изборния кодекс и чл. 32 от Закона за радиото и телевизията съгласно споразумението, подписано с ЦИК, и за целите на комисията.
По думите на Наплатанова докладите са публични и изчерпателни, тъй като съдържат както качествени, така и количествени компоненти и дават ясна представа за протичането на предизборната кампания в медиите. В тях се отчитат съотношението на участията на кандидатите, съотношенията между половете, наличието или липсата на жестов превод, спазването на правилата на Изборния кодекс за агитацията, наличието на език на омразата и на добрия тон между кандидатите, както и пропорциите между редакционно и агитационно, платено и безплатно съдържание.
Наплатанова отбеляза, че кампанията е била изключително интензивна, оспорвана, интересна и с много нови елементи. Тя припомни, че СЕМ е излязъл с позиция във връзка с използването на ефира на обществените медии за нетолерантна реч, послания, свързани с език на омразата, и откровени обиди, като регулаторът е подкрепил обществените електронни медии в правото им да преценяват кога кандидат нарушава добрия тон и след предупреждение да прекъсват интервютата, тъй като подобно поведение не спомага за предизборния дебат.
Докладът за медийното отразяване на предизборната кампания беше представен от директора на дирекция „Мониторинг и анализи“ към СЕМ Зорница Гюрова, която обясни, че документът е в голям обем и ще бъде публикуван на сайта на СЕМ, а на събитието се представят основни акценти от него.
На 15 септември СЕМ и ЦИК са подписали споразумение за провеждането на мониторинга, който е започнал на 25 септември и е продължил до 1 ноември включително – общо пет седмици предизборно съдържание. Двадесет експерти от СЕМ са наблюдавали журналистиката, безплатната и платената агитация.
Мониторингът е обхванал 13 линейни медийни услуги, създавани от националните обществени медии БНР и БНТ – всички програми на Българското национално радио (включително националните „Хоризонт“ и „Христо Ботев“, и девет регионални програми) и двете програми на Българската национална телевизия (БНТ 1 и БНТ 2). Проследени са и 15 линейни медийни услуги на търговски доставчици (12 телевизионни и три радиопрограми), 18 нелинейни медийни услуги – най-големия брой, наблюдаван досега от СЕМ, както и една платформа за видеосподеляне.
Според Гюрова при наблюденията са откроени три особености на кампанията - речта на омразата, включително антисемитизъм и негативно говорене срещу етнически, социални и сексуални малцинства, както и опити срещу честта и доброто име на кандидати да се появяват в публичното пространство през предизборното съдържание, включително в националния ефир на БНР и БНТ. По думите ѝ навреме са взети мерки както от медиите, така и от СЕМ. Дебатът между първите двама претенденти преди балотажа се е превърнал в медийно събитие на фона на липсата от години на лидерски диспути.
Дебатът между Илияна Йотова и Андрей Гюров е довел до последващи коментари и анализи в медиите, отбеляза Гюрова. Представянето на Илияна Йотова в две качества – като действащ президент и като кандидат за държавен глава, ѝ е давало институционална преднина пред останалите кандидати и е водело до отразяване в по-голям обем съдържание. Гюрова посочи, че в повечето случаи при отразяване на проявите на Йотова в медийното съдържание ясно се разграничава в кое качество е представена тя.
По отношение на половото разпределение в съдържанието една трета от участниците като кандидати, експерти и застъпници са жени, а две трети – мъже. Макар при сравнение с предходни избори да има леко увеличение на женското участие, все още са нужни повече усилия за равнопоставено представяне на двата пола, обясни Гюрова.
В БНТ 69% от наблюдаваното предизборно съдържание е било безплатно агитационно, 19% – платена агитация, а 12% – редакционно съдържание. Встъпителните безплатни обръщения са излъчени на 25 септември от 17:30 ч., заключителните за първия тур – на 22 октомври от 23:27 ч., а за балотажа – на 30 октомври от 20:35 ч.
Гюрова посочи пример от 13 октомври за разграничаването на участието на Йотова - първата част от интервюто ѝ по БНТ 1 е била като държавен глава, след което тя е започнала да говори като кандидат, което е било ясно отчетено от водещата на предаването. Тя открои усилията на журналистическите екипи на БНТ за информиран избор на гражданите, като изброи излъчените формати: безплатни интервюта в „Денят започва“ (51 броя), „Още от деня“ (21 броя), безплатни диспути от 21:00 ч. (4 броя), „Още от деня“ (4 броя), „Референдум“ (3 броя), „Панорама“ (2 броя), множество платени интервюта в „Денят започва с Георги Любенов“ (15 броя), както и множество репортажи и клипове.
Кулминацията на кампанията в БНТ е бил дебатът на 29 октомври от 21:00 ч., продължил час и 50 минути и предаван по БНТ 1, БНТ 4, дигиталните програми на БНТ, „Хоризонт“ на БНР, Радио Кърджали, както и в четири нелинейни медийни услуги, а откъси от него са звучали и в търговски медии като цитати и повод за анализи.
Зорница Гюрова отбеляза, че заради речта на омразата и нарушенията на добрите нрави са били изпратени четири сигнала за медийно съдържание, нарушаващо Изборния кодекс. Управителният съвет на БНТ е предприел мерки за недопускане на непристойно поведение и словесна агресия – водещите са предупреждавали кандидатите преди всяко участие да спазват правилата и са прекратявали участията при неспазването им. СЕМ е подкрепил БНТ и БНР за своевременните реакции в живите предавания, като на 16 октомври са били прекратени участията на двама кандидат-президенти съответно в програма БНТ 1 и БНТ 2.
БНТ е осигурила достъп за хора с увреждания до по-голямата част от съдържанието, включително в изборните нощи от 18:00 до 01:00 ч. с жестов превод. Като слабост Гюрова посочи, че в изборните нощи БНТ е обявила резултати от екзитпол много преди 20:00 ч., както изисква Изборният кодекс – в 19:34 ч. на първия тур и в 19:12 ч. на втория тур.
В БНТ 2 съотношението на съдържанието е било 83% безплатно агитационно и 17% редакционно, като са излъчени четири диспута, подготвени от регионалните центрове на БНТ, както и встъпителните и заключителните обръщения.
В програма „Хоризонт“ на БНР 65% от предизборното съдържание е било редакционно, 31% – безплатна агитация, и 4% – платено съдържание. Встъпителните и заключителните обръщения са звучали след вечерния новинарски бюлетин в 18:00 ч., а безплатните диспути всяка сряда – от 15:00 ч. Безплатна дискусия на 18 октомври е преминала под формата на интервю с един от кандидатите. Безплатни интервюта е имало в сутрешния блок „Преди всички“ от 08:00 ч., а във вторник, 20 октомври, президентът Илияна Йотова не е успяла да участва. Изборното студио на „Хоризонт“ в нощта на изборите е било предавано отново с видео и жестов превод.
Гюрова отбеляза, че преди старта на кампанията „Хоризонт“ е излъчил множество интервюта с кандидат-президенти и портрети на някои от тях.
Програма „Христо Ботев“ е излъчила безплатен диспут на 13 октомври от 09:00 ч. на тема, свързана с културната дипломация и ролята на президентската институция. Там един кандидат не е бил допуснат до участие заради отказ да свали религиозна дреха, а друг е бил помолен да напусне студиото заради обидни квалификации и език на омразата към хора с различен етнически произход и сексуална ориентация. СЕМ е изпратил два сигнала до ЦИК във връзка с езика на омразата на кандидати в „Хоризонт“ и „Христо Ботев“.
В регионалните програми на БНР безплатен диспут е бил организиран и излъчен от радио „София“ с едновременно предаване по всички регионални програми, с участието на девет кандидат-президенти и един за вицепрезидент. Нито един от платените диспути не се е състоял в регионалните програми. Най-активно присъствие в платеното съдържание е имала кандидат-президентската двойка на „Възраждане“ с клипове и репортажи във всички регионални програми. Инициативният комитет на Гюров–Кандев е имал агитация в шест регионални програми, а единственият предизборен клип преди балотажа е бил излъчен в Радио Благоевград на комитета на Йотова–Вълчев. Най-голям обем платени форми на агитация е имало в Радио Пловдив, следвано от радиостанциите в Шумен, Варна и Благоевград.
При търговските доставчици –  bTV, Нова телевизия и „България он еър“ – над 90% от отразяването е редакционно журналистическо съдържание, а под 1% са платените и безплатните агитации.
В bTV, в сутрешния блок, е излъчена рубриката „Кандидат-президентите отварят врати“ с петима кандидати в семейна среда сред близките им, организирани са били две дискусии и още шест интервюта с кандидати. Новото предаване „2 на 2: Дуелът“ в събота е стартирало с първия си брой за предизборен сблъсък между инициативни комитети. Гюрова открои, че за пръв път в ефир е видяно използване на изкуствен интелект за проверка на фактите.
Предаването „Лице в лице“ на bTV е излъчило 23 интервюта (13 с кандидати и 10 със застъпници) и дискусии, като в „120 минути" също е имало интервюта. В дните на балотажа и на изборите bTV е изнесла две студиа в Народния театър „Иван Вазов“ и в Националния исторически музей, като и тук е отчетено представяне на екзитпол преди 20:00 ч. – в 19:34 ч. на първия тур и в 19:18 ч. на втория тур.
В Нова телевизия 13 интервюта с кандидати и 13 със застъпници са били излъчени в „На фокус“. Любопитна рубрика е била „Обществен контрол“ в три броя, представила седем кандидат-президентски двойки извън рамката заради характеристиките им, предизвикващи смесени чувства у аудиторията. В „Здравей, България“ са излъчени две интервюта с кандидати и три със застъпници, в съботите – четири интервюта с кандидати в „Пресечна точка: дебати и интервю“. В нощта и в деня на балотажа са излъчени репортажи от Гоце Делчев (родния град на Гюров и Кандев) и от Костинброд (където е израснала Йотова) с поглед на местните хора към израстването им като личности. Нова телевизия е имала изнесено студио по повод Деня на будителите от Софийската опера и балет и от „Дондуков“ 2, осигурила е жестов превод в деня на изборите от 17:00 до 23:00 ч., но също е нарушила Изборния кодекс със съобщаване на екзитпол в 19:34 ч. на първия тур и в 19:19 ч. на балотажа.
В „България Он Еър“ в три предавания – „Опорни хора“, „Денят ON AIR“ и „България сутрин“ – са позиционирали предизборно съдържание с 11 интервюта с представители на инициативния комитет на Гюров–Кандев и 12 с представители на комитета на Йотова–Вълчев. Излъчен е бил и документалният филм „Професия политик“, посветен на изборите в световната история с участието на български представители на академичната общност и акцент върху правото на глас.
В „Дарик радио“ в две предавания е имало предизборно съдържание – „Денят на Дарик“ и „Седмицата на Дарик“, като последната седмица преди първия тур е била наречена „Лидерска седмица“ с шест интервюта и втора част с въпроси от лексикон за детството, постиженията и провалите. Гюров е участвал два пъти в „Дарик радио“, Вълчев – веднъж, а Йотова не е участвала.
Изненадата на кампанията според Зорница Гюрова е била програмата „TV Справедлива България“, излъчила 93% платено агитационно съдържание и само едно безплатно интервю. Четирима кандидати – двама за президент и двама за вицепрезидент – са били водещи в тази медия, като по време на кампанията техните предавания не са били излъчвани.
Сред нелинейните медийни услуги Гюрова посочи БТА, която по време на кампанията е предоставяла парламентарни репортажи, репортажи от изявления след Консултативния съвет по национална сигурност (КСНС), изявления от областните дирекции на МВР и брифинги на ЦИК, както и в изборните дни – изявления на политически лидери и кандидати след гласуване. В „Господари.ком“ са представени кандидати за президент и вицепрезидент чрез иронично-сатиричен подход и нестандартни прояви, а в „Дневник“ са разпространявани материали, вградени от социални мрежи и YouTube, включително интервюто на Йотова, проведено от Мартин Карбовски и Явор Дачков, както и дебатът по БНТ 1.
Яница Петкова представи резултатите от социологическо проучване на агенция „Мяра“. Тя уточни, че изследването е рутинно и се провежда за трети път. Според изследването националните медии, включително телевизията, са затвърдили своето място в ежедневието на българите.
„Това са неща, които наблюдаваме от години“, каза Петкова. Според представените от нея данни, все повече доверието към нелинейните медии се изравнява, но в различните възрастови групи има разлики, като по-младите са по-склонни да се доверяват на онлайн медиите.
Най-обективна информация според отговорилите предоставя БНР. Телевизията се запазва като официално средство за получаване на информация, но по-младите респонденти използват повече онлайн източници, посочи Петкова.
Според резултатите на изследването огромна част от хората не са се поинтересували от предизборната кампания. Единственото място, където има проявен интерес, е към информацията от социологическите агенции, допълни Петкова.
На водещо място населението се доверява на радиото и телевизията, макар че те се изравняват с нетрадиционните медии, каза още тя. За най-младите информацията, която се получава от социалните мрежи и подкастове е водеща, показват данните.
Положителна оценка са получили медиите за тяхната обективност, като младите и живеещите по градовете са по-скептични към информацията. За 22 процента от респондентите дебатите са повлияли на тяхното решение, посочи Петкова. В деня на изборите основно е била следена информацията от екзитпола. Българинът ползва ежедневно нетрадиционни източници, но що се отнася до доверие виждаме разлика, която има значение, каза още Петкова.
След представянето на изследването от Яница Петкова основателят на социологическа агенция „Мяра“ Първан Симеонов изложи свои изводи от данните. По думите му изследването показва авторитета на обществените медии, като присъствието на БНТ се откроява веднага след почти пренебрежимата дистанция от основен търговски оператор като Нова телевизия и дори му се струва по-добре представено от другия основен търговски оператор – bTV.
По отношение на дебата при националната телевизия Симеонов посочи, че данните от екзитпола на „Мяра“ показват, че 30% или малко над 30% от гласувалите са повлияли решението си от този дебат – число, което той определи като доста сериозно и показателно за значението му, макар по-голямата част от анкетираните да казват, че не са повлияни, тъй като вероятно са взели решението си предварително, имали са политически предпочитания или са част от твърди електорати. Симеонов отбеляза, че в екзитпола на „Мяра“ над една пета от всички с право на глас посочват влияние на дебатите.
Като втори извод Симеонов открои поколенческата разлика и процеса на преориентиране към новите медии, съпроводен с критицизъм към традиционните медии и търсене на алтернативни източници. Според него в социалните медии и по-малките медии „под радара“ се появява алтернативно съдържание, което трудно подлежи на анализ и понякога е враждебно към възприеманото като мейнстрийм и официално. Симеонов отбеляза и по-скоро нисък общ интерес към кампанията, проявил се и в резултатите от първия тур, както и високата оценка за обществените медии по отношение на радиото. 
В заключение основателят на „Мяра“ изведе три лични наблюдения от кампанията. Първото е размиването на границата между факт и мнение с възхода на новите медии, при което социалните медии и новите технологии затварят мнозина в комфортни зони с очаквани от тях факти и мнения, което поражда проблемна балонизация. Второто е огрубяването на политическия език и използването в политическите лагери на сатирични страници в социалните медии, които в голяма част от случаите са анонимен хейт, носят свобода без отговорност, пренасят се и в коментарните студиа на конвенционалните медии и влошават политическите нрави. Третото е използването на данни от екзитпол или псевдоекзитпол в хода на изборния ден за политическа агитация, въпреки че Симеонов като цяло подкрепя забраната за огласяване на екзитпол в изборния ден, тъй като тя оставя респондентите да гласуват по разум, съвест и сърце.
Според председателят на ЦИК Георги Хорозов има свръхрегулация на медиите по време на предизборната кампания. Той обясни, че България има тепърва да приеме вторични регламенти, обвързани с критериите на Европейския съюз.
Изборите за президент и вицепрезидент са по-особени от една страна заради начина на избирането, от друга страна за мястото на двойката в конституцията и структурата на управлението, обясни председателят на ЦИК. Според него правото на свободен избор е спазено.
Хорозов уточни, че избирателното право, законосъобразността и забраната на език на омразата дават една ясна регулаторна рамка в Изборния кодекс, но при нейното прилагане могат да възникнат затруднения.
Той похвали медиите за тяхната реакция при извършването на нарушения. „Доверието в обществените медии е изключително високо и те показаха високо ниво на професионализъм“, каза председателят на ЦИК.
Той обърна внимание на широката изява на кандидати в търговски медии, които не са популярни.
„Този избор на изява всъщност беше от една страна една новост в правото на участниците в избирателния процес да изявят своите концепции“, каза Хорозов. „Той показа едно, поне за мен, странно разбиране, че в търговските електронни медии може да се постигне едно пълно и по-разбираемо представяне на концепциите“, каза още той. Обясни, че са наблюдавали начините, по които са били заобиколени регламентите. Според Хорозов се наблюдава прецизно спазване на кодекса, но е имало нарушения.
„Благодарение на СЕМ ние образувахме 17 производства“, каза още той. По 15 от тях са предприети наказателни действия, като част от тях предстои да бъдат оспорени. Според Хорозов съдържанието в интернет, в социалните мрежи, които са базирани на големи платформи, трудно може да бъде контролирано юридически. Той обясни, че е нужна допълнителна регулация и създаване на юридически механизми за нейното прилагане. Според Хорозов политическата агитация чрез социалните медии може да бъде много влиятелна и нейното влияние изисква промяна и в Изборния кодекс, в Закона за електроните медии и преосмисляне на определението за медия.
Генералният директор на БНР Милен Митев каза, че тази предизборна кампания за пореден път е показала, че буквалното прилагане на принципа за равнопоставеност на всички кандидати създава проблеми не само за радиото като медия, но и за аудиторията. По думите му в ефира на БНР в много по-голяма степен са се чули посланията на крайните политически сили без широка обществена подкрепа и ако слушател се информира само от БНР, би получил доста изкривена и нереална представа за настроенията в обществото и за реалното съотношение на политическите сили в страната.
Като друго предизвикателство Митев посочи наблюдавания в известна степен по-нисък интерес към участията в медиите – особено в частта за радиото – за сметка на директната комуникация на политиците, партиите и инициативните комитети и онлайн формите. Според него диверсификацията на предизборните форми сама по себе си не е непременно лоша, тъй като дава повече цвят и различен подход, но не бива да е за сметка на традиционните медии, където се спазват журналистически стандарти и редакционна политика.
Митев отбеляза, че във време на нарастваща поляризация в обществото е нужна именно професионална журналистика, която да даде повече информация на аудиторията и да свали градуса на напрежението, тъй като директната комуникация на политиците и някои сайтове и блогове често повишават напрежението.
Димитър Абрашев, член на Управителния съвет на БНР  коментира, че разпоредбата на чл. 189 от Изборния кодекс остава под въпрос, тъй като говори за значимост и равнопоставеност, а в сегашната ситуация тези две понятия в известна степен се сблъскват. Той разказа за няколко неприятни ситуации преди ефир, при които се е стигало до необходимост да бъдат викани органите на реда заради ескалиращо напрежение и хора, които отказват да спазват закона, свалят знаци, забранени по време на кампанията, и използват знамена и верски символи.
По думите на Абрашев това не се е усетило толкова силно в ефир, но показва, че е нужен дебат и изчистване на въпроса, включително при евентуални промени в Изборния кодекс.
Абрашев посочи като новост на тези избори въведената от радио „София“ форма, дала възможност на кандидатите за вицепрезиденти да дават интервюта, породена и от обстановката по време на кампанията и подадената оставка на президента Румен Радев. От формата „Вторият, който може да бъде първи“ са се възползвали голяма част от кандидатите, като са се откроили и разговори за правомощията на вицепрезидента, делегирани от държавния глава.
Абрашев подчерта още, че БНР е затвърдила разбирането, че използването само на един канал за излъчване на информация е остаряло, поради което основните интервюта, дебати и изборни студиа са излъчвани на сайта, в социалните мрежи и с превод на жестов език, като припомни, че рестрикциите в сегашното законодателство по някакъв начин ограничават правата на обществените медии.
В допълнение Милен Митев съобщи данни от посещаемостта на онлайн услугите през октомври: ръстът на слушането онлайн на програма „Хоризонт“ е 56%, на програма „Христо Ботев“ – 28%, а на почти всички сайтове на „Радио България“ – над 100%.
Директорът на програма „Хоризонт“ Даниела Якова благодари на експертите на СЕМ и на екипа на агенция „Мяра“ за изследването, като отбеляза в отговор на Първан Симеонов, че в самото проучване на „Мяра“ е отбелязана липсата на критична и разследваща журналистика. Според Якова при евентуални промени в Изборния кодекс трябва да се помисли за свободата на журналистиката – особено в обществените медии – да задава въпросите, които вълнуват хората, без да се съобразява с това дали са политически удобни.
Якова подчерта, че всичко това е свързано с голямото доверие към обществените медии, регистрирано в проучването, и че журналистът не е само хронометър, който брои време за равнопоставеност, а трябва да може да задава въпроси, които да дават пълнота, различни гледни точки и смисъл. Тя обърна внимание, че медиите трябва да присъстват там, където е публиката – в интернет, на съответната честота и в различни формати – и изрази съмнение дали т.нар. свобода в кавички за разпространение на фалшива информация не отстъпва място на качествената журналистика, след като хората търсят в социалните мрежи и „балона“ си потвърждение на казаното, но за сериозна информация се доверяват на обществените медии. Якова заяви също, че подкрепя забраната за ранно огласяване на резултати в изборния ден, тъй като то не е новина, която гони бързина, а база от факти, след която следват анализите.
Генералният директор на БНТ Милена Милотинова също благодари на СЕМ и на експертите за подробния анализ, като посочи, че докладът ще бъде много полезен за телевизията в предстоящите изборни кампании и текущата ѝ дейност.
Милотинова призова при евентуални промени в Изборния кодекс да се преразгледат правилата и задълженията, вменявани на обществените медии. По думите ѝ сегашните разпоредби и отговорности водят до представяне на кандидатите по начин, който от една страна не привлича достатъчно интереса на аудиторията, а от друга – измества картината и не откроява най-важното от кампанията, като същевременно стеснява зрителския интерес към БНТ в праймтайма.
Генералният директор на БНТ каза още, че БНТ подкрепя призива за сериозен дебат по тези текстове и ще участва активно с предложения за подобряване на правилата, като изрази надежда за подкрепа както от СЕМ, така и от ЦИК.
Милотинова отбеляза още, че при всяка предизборна кампания, както и при тази, се налага при дебатите по БНТ 1 и БНТ 2 да бъдат извеждани от студиото участници заради поведение, несъвместимо със стандартите. Същевременно тя изрази задоволство от данните в проучването на агенция „Мяра“, които според нея поставят БНТ на водеща позиция по доверие и гледаемост, включително в дигиталните платформи и социалните мрежи.
По думите ѝ през октомври страницата на „БНТ новини“ във Фейсбук е отчела над 11 млн. гледания, над 1 млн. зрители са проследили в ефир дебата между Илияна Йотова и Андрей Гюров, а висок интерес е имало и към дигиталните и социалните канали на медията.
По време на обсъждането на данните от проучването на „Мяра“ беше уточнено, че посоченият процент от 36,6% се отнася за доверието в традиционните медии като цяло (радио и телевизия), като при въпроса за най-обективна информация обществената БНТ събира 32%, а националните частни телевизии – около 25%.
Пролет Велкова определи доклада като „много ценно изследване с много ценни изводи, които тепърва трябва да се обмислят и може би трябва да доведат до някакви промени в поведението на медиите и регулатора“. Тя изрази съжаление, че на кръглата маса не присъстват представители на търговските медии. Според нея медиите са все по-опитни в отразяването на избори и се държат все по-професионално.
Велкова посочи, че се наблюдава стремеж към безпристрастно отразяване, опити да се покрият всички актуални теми, при търговските медии – опити за по-активно представяне и стремеж за представяне на по-достъпно съдържание за хора със специфични нужди.
Според нея задължението на обществените медии за равноправно представяне на всички кандидатски двойки изкривява картината за доминиращите политически убеждения в българското общество.
„Изразните средства които често се ползват, са абсолютно недопустими“, каза още Велкова. Ако се променя Изборния кодекс, това трябва да бъде преосмислено, каза тя.
Велкова обясни, че за нея е интересна липсата на достатъчно критична и разследваща журналистика. Според нея не е ясно дали това се дължи на придържането на медиите към правилата или на техните редакционни решения. Велкова посочи, че това е свързано и с другата констатация на изследването, според която по отношение на актуалност гражданите са задоволени, но не и по отношение на задълбоченост.
Тя се обърна към ръководството на БНР с въпрос по отношение на дебата между Йотова и Гюров: „Не можеше ли телевизията да осъвремени по някакъв начин тази формат на дебатиране?“. Велкова посочи липсата на секундарник като пример. Тя се обърна към БНР и към БНТ по отношение на предизборното съдържание, свалено от сайтовете на медиите в деня на размисъл и в изборния ден, питайки защо са го свалили.
По отношение на разпространението на екизитполовете в изборния ден, Велкова каза, че регламентът трябва да бъде преосмислен, тъй като медийната среда е много различна, спрямо когато е замислено това ограничение.
„Информация винаги изтича. По-добре ли е да имаме информация, която е ненадеждна или е по-добре все пак едни агенции да стоят зад цифри, които в изборния ден да бъдат съобщавани“, попита Велкова.
Според Милотинова, трябва да има преосмисляне на ограничението върху екзитпловете.
„Ние сме принудени да се състезаваме с времето и да не изоставаме спрямо нашите конкуренти“, каза генералният директор на БНТ. „Изоставайки, ние рискуваме да загубим аудитория“, посочи тя и допълни, че това би попречило на медиите да извършат обществената си функция. Милотинова обясни, че не желае да се създава впечатление, че БНТ се бави или крие информация.
По отношение на дебата тя се съгласи, че е нужно да бъде добавен секундарник, който да е видим за зрителите. Милотинова обясни, че участниците са имали секундарници.
Директорът на дирекция „Правна“ в БНТ Кремена Кадиева обясни, че практиката на телевизията, при отразяване на всички избори през дълъг период от време, е в деня за размисъл и в изборния ден да ограничава достъпа до съдържанието във форми на предизборна агитация, създадени единствено при спазване на разпоредбите на Изборния кодекс и за ограничения период на кампанията.
По думите ѝ и този път е постъпено по същия начин, като веднага след приключване на изборния ден достъпът е бил възстановен. Тя посочи, че това е правилният правен подход и изрази мнение, че ако в продължение на два дни аудиторията бъде лишавана от нещо, което представлява и своеобразно организационно решение от тези форми, това би имало негативен ефект върху нея. Кадиева допълни, че с тези организационни мерки БНТ е спазила закона.
По отношение на дебата между Илияна Йотова и Андрей Гюров, Кадиева разказа, че е имало предложения от колеги в ефир да се вижда часовник, но екипът, който чисто телевизионно е подготвял излъчването, е решил, че това би отвлякло вниманието на зрителя, затова часовникът не е показван в ефир, а водещият и участниците са имали тази видимост пред себе си през цялото време. Кадиева добави, че дебатът е проведен при регламент, съгласуван предварително с щабовете на двамата кандидати, като извън регламента са били конкретните въпроси, формулирани от екипа на БНТ, без да са били предварително известни на участниците в дебата.
Симона Велева посочи, че равносметката на регулатора след предизборната кампания е не по-малко ценна, защото представените изследвания могат да насочат законодателя и звената, прилагат закона.
„В тази кампания видяхме, че обществените медии отново са с най-голямо доверие и отново са изправени пред същите проблеми като в предишни предизборни кампании“, каза тя. Според нея кандидатите с по-малко представяне са злоупотребили с медийния ефир.
„БНТ и БНР се справиха на висотата на своите очаквания“, каза още Велева. Тя обясни, че ѝ е направило лошо впечатление опитът БНТ да бъде въвлечена и използвана в кампанията.
„Има пълна равнопоставеност на кандидатите“, каза Велева. Тя отбеляза голямото количество враждебна реч, употребена в кампанията. Според нея враждебната реч към Йотова се дължи и на това, че тя е жена.
„Имаше обвинения, че телевизията не представя равноправно кандидатите, но нашият мониторинг показва, че не е така“, каза още Велева. Тя посочи, че СЕМ е направил среща в Комисията за регулиране на съобщенията, на която са присъствали преки представители на „Мета“, „Гугъл“ и подобни компании, които имат възможност да реагират спрямо регулирането на онлайн пространството.
„Ние трябва да задълбочим нашето сътрудничество с ЦИК“, допълни Велева. Тя се съгласи, че ограничението върху информацията от екзитполовете трябва да бъде преосмислено. Интернет е важен източник, както в предизборния, така и в изборния ден, допълни тя.
Велева отправи забележка към дирекция „Правна“ на БНТ. Според нея законът забранява публикуването на новосъздадена агитация в деня за размисъл и в изборния ден, но не задължава медиите да скриват материали.
„Медията, на която хората вярват най-много, отнема правото на информация, която тя е най-нужна“, каза Велева. Материалите се свалят седем дни след приключването на изборите, припомни тя.
„За мен медиите се справиха в тази кампания“, каза в заключение Велева.
Ива Лазарова от Института за развитие на публичната среда и член на Обществения съвет към ЦИК каза, че темата за медийното отразяване на изборите е част от дългогодишната работа на организацията още от създаването на възможност в изборното законодателство да се следят разходите за медии. Тя посочи, че екипът следи числата, наблюдава около 40 медии (регионални и национални телевизии, радиа, в това число и онлайн платформи) и доколко се спазват изискванията за обявяване на договорите, като припомни, че и СЕМ в редица свои доклади отбелязва съдържание, което очевидно е платено, но не е маркирано като такова.
Лазарова постави въпрос дали е достатъчно само да се осигури равен достъп до медиите, ако не е ясно доколко този достъп допринася за информираността на избирателите, и обърна внимание на т.нар. медийни пакети. По думите ѝ ЦИК този път за първи път е направила публичен регистър, от който почти в реално време става ясно с какви медии участниците подписват договори за разходване на средствата от държавната помощ. Тя посочи, че в началото на кампанията ЦИК е одобрила около 490 хил. евро за медийни пакети, а по справка към 23 октомври - 480 хил. евро от тях са били разходвани.
По думите на Лазарова почти една трета от тези средства – близо 135 хил. евро – са разходвани за медийната платформа „Стрийм ТВ“, за която след втория изборен ден разследване на Нова телевизия е показало свързаности между кандидати за президент, инициативни комитети и медията. Тя приветства дискусията, водена от СЕМ, и предложи съветът да изготви допълнителен доклад за разходването на средствата там и за излъченото съдържание, като посочи, че СЕМ разполага с експертиза и методология за съпоставка между договорените и действително излъчените платени форми – особено при публично финансиране. Лазарова отбеляза още, че е парадоксално ЦИК да прави финансови проверки, при положение, че не е контролиращ орган, но двете институции могат по-ефективно да използват информацията си за публичност.
По отношение на равнопоставеността Лазарова подчерта, че тя не означава отсъствие на журналистически стандарти, като припомни, че още на 8 октомври в протоколите на СЕМ се виждат първите сигнали за реч на омразата. Според нея равният достъп на места се превръща в безконтролна трибуна и води до по-ниско качество на публичния дебат. Тя очерта три препоръки: равният достъп да не дава право на неконтролирано ефирно време, журналистите да задават уточняващи въпроси, да прекъсват при нарушения и да изискват доказателства за проверими фактически твърдения; обществените медии предварително да приемат и публично да обявят ясни правила за поведение във всички предизборни формати; платеното участие да бъде недвусмислено разпознаваемо като такова, за да знае публиката кога гледа журналистическо интервю, безплатна форма или съдържание, платено от медийния пакет от държавния бюджет. По отношение на екзитполовете Лазарова каза, че подкрепя забраната за огласяването им в изборния ден в съответствие с международни препоръки, включително на ОССЕ, за да не се влияе на свободния избор на избирателите преди края на изборния ден.
Десислава Балтова, говорител на ЦИК отбеляза, че комисията няма основание да не одобри участие на даден кандидат в съответната медия. Тя обясни, че след края на кампаниите са започнали да пристигат при тях доклади, които комисията все още обработва. От ЦИК са потърсили възможност чрез съдебна практика да лишат нарушилите регламента кандидати от медиен пакет, но не са намерили основание.
„Ние подготвяме цялостен доклад по отношението на разходването на медийни средства“, каза още Балтова. Докладът ще бъде представен публично и ще предложи промени в закона, допълни тя.
Къдринка Къдринова, член на СЕМ, изрази признателност към всички присъстващи, към обществените медии за положените усилия при отразяването на сложната предизборна кампания, към администрацията на СЕМ за обзора в доклада и към агенция „Мяра“ за интересното и показателно изследване. Тя отбеляза, че на общия фон на голямото доверие в обществените медии и на разглеждането на съдържанието им на електронни устройства, се наблюдава преливане и изравняване на интереса към традиционните и новите медии, като подчерта значението на социалните мрежи.
Според Къдринова обаче освен вълните от реч на омразата и фалшиви новини в социалните мрежи, тревожен елемент са пристрастни коментатори и дори журналисти в традиционни медии, които се влияят или участват в тези вълни. Тя посочи от данните на изследването ниските нива на оценка за достоверност (2,35%), обективност (2,36%) и особено за неутралност (2,74%), както и факта, че за 51% от анкетираните е от голямо значение кой говори – дали е журналист-водещ или коментатор-водещ. Къдринова подчерта, че предизборната кампания не е моментът в национален ефир да се демонстрират лични пристрастия нито от водещ, нито чрез канени коментатори, и призова за сериозна дискусия в професионалната гилдия и по етичните стандарти.
Къдринова припомни, че на 3 декември СЕМ ще проведе специална дискусия за езика на омразата, групите в риск от дискриминация и отразяването им в медиите, и покани участниците да изпратят колеги, фокусирани върху темата. По отношение на разследващата журналистика в предизборна кампания Къдринова изрази резерви – както заради възможна автоцензура, така и заради риска подобни материали да бъдат възприети като поръчкови.
Къдринова каза още, че не би използвала термина „маргинализирани кандидати“, тъй като всеки официално регистриран кандидат в демократично общество има право да се изявява и да отстоява позициите си, а призивите за омраза и дискриминация трябва да се избягват чрез регулация. Като недопустимо в сферата на професионалната етика тя определи и разделението в изборната нощ от журналист в търговска медия на гласуващите според икономически статус, образование или заможност.
Председателят на Управителния съвет на Съюза на българските журналисти (СБЖ) Снежана Тодорова благодари за поканата и за сериозната работа по мониторинга на СЕМ, като специално отличи проучването на агенция „Мяра“ заради показателите му, които по думите ѝ са много говорещи и показват, че са нужни още усилия от всички, за да бъдат убедени избирателите да гласуват. Тя посочи, че безспорно има недоверие и липса на достатъчно достоверност при информацията и дебатите в различни електронни медии, което отказва част от избирателите да участват и да дадат гласа си за предпочитан кандидат.
По думите на Тодорова ожесточеният език на омразата – включително по полов признак, насочен персонално към един от кандидатите – е предизвикал големи вълнения сред зрителската аудитория. Тя отбеляза, че това се проявява не само в социалните медии, но и в телевизията и радиото, като изрази недоумение защо лица, които най-яростно използват език на омразата в социалните медии, присъстват и в ефира на традиционни медии. Тодорова съобщи, че в СБЖ и в Етичната комисия към съюза са постъпили множество сигнали за пристрастни изяви на журналисти, които не крият, а изтъкват политическите си предпочитания чрез лични изяви или чрез специално подбрани коментатори съмишленици в националния ефир.
Тя призова за организиране на широк и сериозен разговор в гилдията и в обществото относно журналистическата етика и плурализма на мненията. Според Тодорова, когато ефирът е пренаситен с изразители само на една гледна точка – било то на водещ или на журналист в предаването – това засилва усещането за пренебрегване и потискане на част от обществото и в крайна сметка води до липса на доверие. Тя посочи, че изборите са приключили с ясен резултат, показващ разположението на силите в обществото, и отбеляза, че медиите, защитаващи обществения интерес, трябва да си дават сметка, че силен превес на една гледна точка не е в полза на обществото. Тодорова приветства разговора на срещата и изрази мнение, че е наложително той да продължи с обсъждане на журналистическата етика и останалите повдигнати въпроси.