Европейският полярен борд (ЕПБ) вече се ползва с доверието на Европейската комисия за реализиране на нейните приоритети, но трябва да докажем, че сме способни да отговорим и на значително по-мащабните амбиции, свързани със Стратегията на ЕС за бързо променящата се Арктика. Това каза в интервю за БТА новоизбраният председател на Европейския полярен борд Хенри Бърджес.
„Смятам, че най-значимото събитие напоследък, което засяга Европейския полярен борд, е публикуването на Стратегия на ЕС за бързо променящата се Арктика. В нея ясно се акцентира върху Европейския координационен офис за полярни въпроси (European Polar Coordination Office) и създаването на Арктически изследователски център на ЕС (EU Arctic Research Hub). Затова трябва ясно да се фокусираме върху това как да изпълним тези задачи“, отбеляза Бърджес и допълни, че се надява в следващите две години от мандата си като председател ЕПБ да получи по-голямо финансиране.
„Това би оказало влияние върху възможностите за мащабно финансиране, които ще се появят в бъдеще чрез европейската научна програма FP10“, допълни той.
Хенри Бърджес бе избран за нов председател на ЕПБ в първия ден от есенната пленарна среща на борда в Ахелой. Той е ръководител на Арктическия офис на Обединеното кралство, който работи за популяризиране на арктическата дейност и предоставя нови възможности за създаване на международни проекти и партньорства. Също така представлява Обединеното кралство в международни научни дискусии, свързани с Арктика, включително в Европейския полярен борд. Офисът съдейства и за функционирането на единствената постоянна британска научноизследователска база в Арктика – изследователската станция на архипелага Свалбард в Норвегия..
Мандатът на Бърджес ще продължи две години, след което той има право да се кандидатира за втори мандат. Като основна цел на председателството си той очерта ясното представяне на визията и целите на ЕПБ.
„Никога не може да се приема за даденост, че другите ще разберат същността на организацията – особено когато тя е тясно специализирана, какъвто е случаят с Европейския полярен борд. Затова смятам, че трябва да се грижим винаги ясно да описваме визията относно целта на ЕПБ – ние се стремим, въпреки че водим дискусии и получаваме приноси от широк кръг участници, винаги да предоставяме конкретни услуги и инструменти, които носят реална полза за членовете“, каза той пред БТА.
Той отбеляза, че бордът разполага с относително скромни финансови средства, което прави организацията много целенасочена.
Бърджес поема поста от Питър Шолд - преподавател по история в Университета в Умео, Северна Швеция, и председател на ЕПБ в последните две години.
„Особено се възхищавам на начина, по който той отделя време за хората", каза Бърджес за Шолд.
"Около масата се чуват много различни гласове, налице е богат опит и група от много разнообразни личности, а той винаги успява да отдели време за всеки и да даде пространство на хората да изразят своите възгледи. Някои от темите, които обсъждаме, не са никак прости или лесни; затова е необходим фин баланс – едновременно да се даде възможност на хората да споделят мнението си, но и да се стигне до заключение и да се очертае посоката на работа“, отбеляза той и изрази надежда да постигне същото равнище на комуникация през мандата си.
Посланието на предаващия поста Питър Шолд към наследника му пък е да се фокусира върху участието на ЕПБ в инициативата Международна полярна година.
„Още преди повече от сто години полярната научна общност започна да организира съвместни усилия за провеждане на мащабни изследвания в полярните региони. Идеята е всяка държава да осигури финансиране, за да могат тези изследвания да се осъществят. Преди инициативата се провеждаше само веднъж на всеки 50 години. Последното издание беше през 2006–2007 г., но сега се взе решение следващата Международна полярна година да не се чака цели 50 години, а да се организира по-скоро – тъй като се случиха толкова много неща и има толкова много неща, които трябва да бъдат изследвани“, обясни Шолд в интервю за БТА и допълни, че следващата Международна полярна година ще бъде през 2032 г.
По думите му това ще бъде чудесна възможност за ЕПБ, за участието в която трябва да се погрижи председателят.
„Важно е в рамките на Международната полярна година да бъде застъпен широк спектър от възможности и капацитет. Доскоро фокусът беше предимно върху природните науки и изследванията на климатичните промени, което е напълно естествено, тъй като те са от огромно значение. Но за да постигнем още по-добри резултати, са нужни мултидисциплинарни усилия – обединяване на различни експертни капацитети и съвместна работа“, подчерта Шолд.
Преди да застане начело на ЕПБ, Питър Шолд е заемал ръководни длъжности в редица организации в сферата на арктическите изследвания. Бил е председател на Международна асоциация за арктически социални науки, председател на Управителния съвет на Университета на Арктика (University of the Arctic), както и първи директор на северното сътрудничество Arctic Six. Бил е и вицепрезидент на Китайско-северния арктически изследователски център, а в продължение на девет години – председател на работна група към Международния комитет за арктически изследвания.
Преди 25 години Шолд основава Центъра за изследвания на саамите, а преди 13-14 години основава и първия в Швеция Център за арктически изследвания. Днес в Университета в Умео вече има над 300 изследователи, работещи по темите от Арктика.
По време на председателството на Шолд седалището на организацията е в Швеция, като той, в ролята си на председател, урежда редица правни и финансови въпроси, както и назначава нов изпълнителен секретар - Мария Григорату.
Той отбеляза, че по време на председателството му ЕПБ е работил по продължаващи изследователски проекти, но по думите му изключително важно е развитието на Европейския координационен офис за полярни въпроси.
„Това е своеобразен мост между научната общност и Европейската комисия. ЕК има нужда от информация, от съвети. Заявиха, че искат да създадат този офис, но все пак нищо не се случи. Затова го създадохме сами. И в продължение на две години ние финансирахме дейността на този офис“, отбеляза Шолд. „Беше рискована инвестиция, която очаквахме да се отплати по-късно, когато ЕС най-накрая реши да се включи“.
Сега Европейският координационен офис за полярни въпроси вече е една от трите водещи инициативи в Стратегията на ЕС за бързо променящата се Арктика. Това, според Шолд, е и най-голямото постижение на ЕПБ по време на председателството му.