Парламентарната Комисия по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление прие на първо четене Законопроекта за държавния бюджет на Република България с 12 гласа „за“, 7 - „против“, и един -„въздържал се“.
Бюджетът на Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) за 2027 г. предвижда разходи в размер на 1,210 млрд. евро  и приходи от 832 млн. евро, съобщи по-рано днес Жени Начева, директор на дирекция „Финанси на общините“ в Министерството на финансите, при представянето на Законопроекта в Комисия с участието на министъра на регионалното развитие и благоустройството Иван Шишков.
В хода на дебатите по законопроекта Шишков отговори на Йордан Терзийски от ПГ на „Продължаваме промяната", който определи бюджета за 2027 г. като бюджет на „регионалния застой и регрес“ и критикува липсата на списъци с конкретни обекти. Той уточни, че МРРБ разполага с подробен разчет и списък на всички планирани обекти, който ще бъде предоставен на комисията.
Шишков изтъкна, че за проектиране в бюджета за 2027 г. са заложени 65 млн. евро спрямо средно 3 - 5 млн. евро в предходни години. Той отбеляза, че целта е да се извърши „ударно проектиране“ на ниво идеен проект и подробен устройствен план (ПУП) на всички големи магистрални трасета, за които липсват готови проекти, така че държавата да има готовност да привлече инвеститори чрез публично-частно партньорство (ПЧП). Сред обектите той посочи магистралата „Черно море“, тунела под Петрохан, връзката Монтана - София. За магистрала „Хемус“ Шишков обясни, че ако не се постигне съгласие със строителните фирми за изработване на авансите и разсрочено плащане, вариантът е доизграждането на магистралата да се включи в общ ПЧП пакет заедно с тунела под Петрохан. Магистрала „Рила“ също ще бъде проектирана на ниво идеен проект и ПУП като стратегическа връзка между магистралите „Хемус“, „Тракия“ и „Струма“. За магистрала „Струма“ и връзката с Гюешево министърът посочи, че продължава изграждането на обхода на Кресна, завършват се ПУП-овете и отчуждителните процедури за трасето в дефилето, за да се даде фронт за строителство и на последния участък.
Шишков каза, че ще има промяна във философията на поддържането на републиканската пътна мрежа. Вместо средствата да се насочват основно към текущ ремонт и поддържане (ТРП), което не дава гаранция за качество, се залагат значително повече средства за проектиране и изпълнение на основни ремонти на пътищата в лошо състояние, както и за обходи на градове.
Шишков посочи три ключови инфраструктурни обекта, които ще се строят директно с бюджетни средства с поемане на многогодишни финансови ангажименти: Софийският околовръстен път, Околовръстният път на Пловдив и ремонтът на Аспаруховият мост във Варна.
В отговор на критиките от Стела Николова от ПГ на „Демократична България" за общинската инвестиционна програма Шишков заяви, че общините ще получат всички средства, които са изработили и им се дължат за настоящата година. Той обясни забавянето в разплащанията не с липса на ресурси, а с колебанието на самите кметове, които в определен период не са смеели да поемат ангажименти и да стартират строителство поради несигурност дали програмата ще продължи. В момента разплащанията вървят, увери министърът, като пое ангажимент всички вече договорени проекти да бъдат завършени и разплатени.
Запитан от Теменужка Петкова от ПГ на ГЕРБ-СДС за разликата от 1 млрд. евро в лимитите и разчетите на МРРБ, Шишков обясни, че министерството първоначално е предложило максимален размер на ангажиментите за разходи от 2,5 млрд. евро, тъй като за 2027 г. се планира старт на строителството на големи инфраструктурни обекти - на първо място Софийския околовръстен път, които изискват поемане на многогодишни финансови ангажименти.
На критиките на  Николай Нанков от ПГ на ГЕРБ-СДС за липсата на достатъчно средства за пътна инфраструктура в Северна България в проектобюджета и разпределението на финансирането между Севера и Юга Шишков отговори, че в Северна България не може да се заложи мащабно строителство в бюджета, тъй като за ключови трасета като обхода на Враца и отсечката Враца – Монтана, липсват одобрени подробни устройствени планове (ПУП) и завършени процедури по ОВОС. Според Шишков за участъци като обхода на Враца и Враца - Монтана може да се търси европейско финансиране. Той изтъкна, че това е нещо, което предишното управление не е направило за участъка от Видин до Монтана, за да може да възложи строителството „ин хаус“.
В отговор на въпрос на Коста Стоянов, зам.-председател на Комисията, за заложения лимит от 2,5 млрд. евро за поемане на дългосрочни ангажименти, Шишков поясни, че част от този ресурс е необходима, за да се обявят нови многогодишни обществени поръчки през пролетта на 2027 г., тъй като настоящите договори и суми за някои райони покриват само зимното поддържане.
За магистрала „Хемус“ министърът обясни ниския бюджет с две основни причини - фирмите имат да изработват вече получени аванси и преговорите с тях все още не са приключили. Освен това се търси вариант за разсрочено плащане - поне за 5 години назад. Шишков посочи, че има сериозно разминаване между финансовите очаквания на строителните фирми и възможностите на държавата. Той подчерта, че според действащото законодателство индексациите и споразуменията по договорите не могат да надвишават 50 процента от стойността им и заяви, че министерството няма да наруши закона. Той уточни, че в рамките на следващите няколко месеца ще стане ясно дали ще се постигне съгласие с фирмите за продължаване на работата или държавата ще потърси обратно дадените аванси и ще пристъпи към изцяло нов подход за довършване на магистралата, която остава приоритет до 2029 г.
За магистрала „Струма“ Шишков каза, че средствата за обхода на Кресна са включени в бюджета магистралата и целта е строителството му да приключи през 2027 г. По отношение на пътния възел за Банско вече има сключен договор и предстои одобряване на ПУП и старт на строителството, каза още министърът.