На 21 ноември 1926 г. в салона на Окръжното управление в Русе (днес Регионален исторически музей) се поставя началото на една значима обществена инициатива - създаването на русенския клон на Съюза за закрила на децата в България.
Учредителното събрание бележи началото на организирани усилия за защита на детското здраве, подобряване на условията за отглеждане и възпитание на децата и подкрепа на семействата в нужда. Заседанието е открито от окръжния управител Борис Димев, който призовава присъстващите да обединят усилията си в името на общата кауза. В обръщението си той изтъква тревожно високата детска смъртност, особено сред децата до едногодишна възраст, и подчертава обществения дълг за нейното намаляване:
„Ние всички имаме дълг
да съдействуваме за намаляване смъртността, особено на тоя поразителен процент... Моля, ако считате, че с това бихме извършили едно добро дело, нека още днес да се основе тоя клон...“.
Призивът намира подкрепа и още същия ден е учреден русенският клон на Съюза за закрила на децата. За негов председател е избран  Борис Димев, подпредседател става Мария Бисерова, председател на Женско дружество „Добродетел“, секретар е Дора Цаперкова, началник на Бюрото по настаняване при Инспекцията на труда, за касиер е избран Нико Просеничков, директор на Мъжката гимназия, а за домакин - Сава Събев, окръжен полицейски инспектор. За съветник е привлечен д-р Александър Доганов, основоположник на лятната колония „Св. Константин“ край Варна при Комитет „Здравец“. В Контролния съвет влизат д-р Мюфтиев, председател на Окръжната постоянна комисия, Петко Атанасов, директор на Русенската девическа гимназия и окръжният училищен инспектор Мирев.
Още в учредителния протокол от 21 ноември 1926 г. е формулирана необходимостта от 
изграждане на здравни станции, които да подпомагат майките в грижата за децата
В документа се посочва, че България е сред страните с изключително висока детска смъртност - на 1000 живородени деца умират 230, при 272 в Русия и 76 в Норвегия. Като една от основните причини се изтъква недостатъчната здравна просвета, особено сред майките, които често не разполагат с необходимите знания за правилното отглеждане на децата.
В тази връзка учредителите предвиждат създаването на подвижна детска изложба и здравна съвещателна станция за майки. Там настоящите и бъдещите майки трябва да получават безплатни съвети от лекари и медицински сестри за храненето, отглеждането и възпитанието на децата. Предвиждат се и домашни посещения, чрез които да се проследява прилагането на медицинските препоръки. Така здравната просвета трябва да достигне непосредствено до семействата.
Първите здравно-съвещателни станции
В началния период основна задача на Съюза за закрила на децата в Русе е набирането на средства за подпомагане на нуждаещите се деца. Постепенно дейността се насочва към изграждането на по-организирана система за здравна и социална подкрепа.
На заседание от 12 май 1927 г. новият председател на русенския му клон, Негово Високопреосвещенство Русенският митрополит Михаил, предлага да бъде открита здравно-съвещателна станция в града. Предложението скоро е осъществено. На 16 май 1927 г. в помещенията на IV градска амбулатория на ул. „Доростол“ отваря врати първата такава станция в Русе. За неин ръководител е назначена д-р А. Саламанова, а първата медицинска сестра е Н. Йосифова. Русенската окръжна постоянна комисия отпуска 15 000 лв. за обзавеждането на станцията, а Русенската градска община - още 3000 лв. Със събраните средства и дарения клонът осигурява необходимите материали и пособия. Започва и организирането на подвижна детска служба в Русенския окръг.
Помощта достига пряко до семействата. На нуждаещите се предоставят мляко за кърмачетата, брашно, яйца и други основни хранителни продукти. Раздават се бельо, детски дрешки и сапун. В определени дни се извършват медицински прегледи и се дават съвети на бременни жени, родилки и деца. При необходимост се осигуряват и лекарства.
Интересът към услугите на станцията бързо нараства. До 1 октомври 1927 г. са записани 400 деца, което налага откриването на втора станция при II градска амбулатория. До края на годината в двете станции вече са регистрирани общо 540 деца.
Денят на детето
Още през април 1927 г. русенският клон организира едно от първите си големи обществени събития - отбелязването на Деня на детето. Празникът има за цел не само да радва най-малките, но и да привлече вниманието на обществото към положението на децата и необходимостта от по-активна грижа за тях. Чрез манифестации, беседи и изложби организаторите популяризират мисията на Съюза и насърчават обществената подкрепа. По предложение на митрополит Михаил са потърсени дарения от банки, учреждения и видни граждани. Приходите от празника през 1927 г. достигат близо 20 000 лв. През следващите години Денят на детето привлича все повече участници и осигурява значителни средства за дейността на Клона. Така празникът се утвърждава като израз на обществена съпричастност към съдбата на децата.
Детските домове и приютите - сигурност и грижа за най-малките
Важна част от дейността на Съюза е свързана с поддържането на дневни детски домове и приюти. Те осигуряват подкрепа на деца от бедни семейства, особено на тези, чиито майки са принудени да работят извън дома.
Към 1937 г. в Русе функционират два дневни детски дома, създадени и покровителствани от Братство „Добрина Йосиф I“ - „Св. Климент Охридски“ и „Св. Георги“. В тях се приемат деца на бедни работнички, заети в русенските фабрики, работилници и частни домове. През зимните месеци двата дома осигуряват храна, подслон, възпитание и обучение на около сто деца. Детските домове се превръщат в места, където грижата не се изчерпва с осигуряването на храна и подслон, а включва и възпитание, образование и създаване на условия за пълноценно детство.
Безплатните ученически трапезарии
Една от основните форми за подпомагане на нуждаещите се деца през този период е поддържането на безплатни ученически трапезарии, в които се осигуряват закуска, а за най-бедните ученици - и обяд. В Русе са открити осем трапезарии, организирани от различни дружества. Особено активна е дейността на дружество „Ангел Кънчев“, което поддържа седем клона в градските училища. В тях ежедневно получават храна около 550 деца, като през следващите години броят им нараства. Дружеството е основано през 1929 г. първоначално като трапезариен комитет, а на 5 юли 1930 г. се преобразува в самостоятелно дружество. Негов ръководител е д-р М. Стоилов, който през 1945 г. наследява митрополит Михаил като председател на русенския клон на Съюза за закрила на децата. Сред подпомаганите има и много деца от русенските села, дошли да учат в града. За тях безплатната храна е съществена подкрепа и възможност да продължат образованието си.
Благотворителните организации
Сред значимите участници в дейността на Съюза е Българският Червен кръст, който обединява и координира частната и обществената помощ за нуждаещите се. Сред изтъкнатите членове на русенското дружество са д-р Симеон Хитов - негов председател, д-р Горанов, Петко Атанасов - директор на русенските гимназии, и Нико Просеничков - педагог и директор на Мъжката и Девическата гимназия. Участието на подобни организации и обществени личности показва, че закрилата на детето е обща кауза, която изисква сътрудничество между различни обществени, благотворителни, образователни и религиозни среди.
Детските летовища
Създаването на детски летовища е друга важна посока в дейността на Съюза за закрила на децата. Целта им е да укрепват здравето на децата чрез престой сред природата, чист въздух, здравословно хранене и медицински грижи. В тях почиват предимно деца от бедни семейства, за които подобни условия са недостъпни. Животът в летовищата следва установен дневен режим, съобразен с християнските нравствени ценности. Той включва молитви, гимнастика, беседи, слънчеви бани, игри и излети. Беседите се водят от ръководителите М. Стоянова и Й. Славчева, а за слънчевите бани следи Соня Оджакова, учителка в Девическата гимназия.
Детските игрища 
В стремежа си да предпази децата от вредни влияния и пороци, Съюзът и свързаните с него организации насочват вниманието си и към създаването на летни детски игрища. Те са предназначени за деца на възраст от 3 до 14 години и осигуряват организирани занимания, игри и забавления. На 1 юни 1930 г. дружество „Закрила“ открива първото детско игрище в Русе. До 1937 г. броят на игрищата в града достига четири.
Дарителството и благотворителността
През 1928 г. финансовите възможности на русенския клон се разширяват благодарение на дарения от граждани, предприятия и дружества. Сред по-големите дарители са Захарната фабрика, която първоначално предоставя 350 кг захар, а впоследствие дарява по 150 кг месечно, мелница „Алекси Митев и С-ие“ - със 120 кг грис месечно и Моско Калми - с 60 кг брашно. Към 15 март 1928 г. събраните от граждани средства възлизат на 121 260 лв., а общинската помощ - на 3180 лв. Освен материална и финансова подкрепа, Съюзът и членуващите в него дружества оказват и индивидуална помощ на нуждаещи се деца. Особено активни са инициативите по време на Рождество Христово и Възкресение Христово, когато се раздават дрехи, обувки и учебни помагала. Помощта се предоставя без разлика на етническа принадлежност и пол, превръщайки грижата за детето в обща обществена кауза. Средствата за благотворителната дейност се набират от общинския бюджет, членски внос, дарения и помощи от Съюза, както и чрез вечеринки, забави, кинопрожекции, лотарии и продажба на ръчно изработени изделия и дрехи.
Сто години по-късно
Създаването на Съюза за закрила на децата в България - клон Русе през 1926 г. поставя началото на организирани обществени усилия, които надхвърлят традиционната благотворителност. Държавни и общински институции, лекари, учители, духовници, дружества, предприятия и граждани обединяват усилията си около общата кауза за закрила на детето. Така Русе дава пример за силата на обществената ангажираност и съпричастност. През първите години от съществуването си русенският клон развива активна и многостранна дейност, превръщайки грижата за децата в обща обществена кауза. След 1945 г. видът, структурата и дейността на Съюза претърпяват значителни промени. Сто години по-късно историята му напомня, че грижата за децата остава обща отговорност. Отношението към детето е мярка за зрелостта на обществото, а подкрепата за неговото здраве, образование и развитие е инвестиция в бъдещето.

Д-р Надежда ЦВЕТКОВА
Толя ЧОРБАДЖИЕВА
Държавен архив-Русе