Всичко започна с отбиване от пътя, през зимата, за да видя един имот. Къщата е обърната към черквата „Св. Пантелеймон“, намира се на улица „Изгрев“. Бе приела и изпратила много животи и в старостта си бе изоставена, никой не вярваше в нея, разказва Петкова в книгата, която придружава изложбата. Тя се влюбва в издръжливостта и достойнството на старото тяло на къщата. Знаейки, че всичко носи памет, решава да отдаде почит, да изрази както може новия живот, който винаги възхожда от смъртта. Обектите не са нейни по пряка линия, но са нейно притежание след покупката на имота и в това тя вижда мигрирането на паметта в друг ген.
В залите на галерията художничката не връща функцията на вещите, не ги показва като на вехтошарски пазар, а ги превежда през брода на реката на забравата, представя ги като вечни символи, преминаващи през времето, генетично свързани с конкретни хора, но и с послание към всеки човек. Смята, че за да стори това е изминала свещения път на триединството на мисъл, слово и дело. Словото стои между мисълта и делото и е брод, допълва тя.
Кани Обретен Обретенов, за да направи в Бродилово кадрите, които са неотменна част от произведенията. Двамата се срещат през 2025 г. покрай предишната ѝ изложба „Към себе си“. Фотографиите, които той прави тогава, привличат вниманието ѝ не с документалност, а със способността да влизат в самите творби и да създават нови връзки между тях.
Изложбата съдържа инсталации с намерени обекти, фотографии и съпътстващи ги стихотворения, които зрителят може да прочете в книгата. Нищо не съм произвела, просто съзерцавах останките от живота, обгръщайки ги с мисълта на художник, взаимодействащ си с тях в някакъв ритуал, на който фотографът е свидетел, обяснява Петкова.
В кадрите човешкото тяло влиза в пространството на старата къща не като илюстрация, а като още един носител на преминаването между материалното и нематериалното, настоящето и отминалото, личната и чуждата памет.
Заглавието „Брод“ носи и буквалната, и метафоричната нишка между двата свята, които обитава художничката, както и по-широкото разбиране за човешкия живот като преминаване между неизвестното преди раждането и неизвестното след смъртта. Петкова казва, че процесът по осмислянето на този проект продължава.
Изложбата може да се види до 29 ноември.