Сборът преди консолидация на основните пера в публичните разходи във връзка с експертните решения за увреждане у нас нарастват от 1,6 млрд. евро през 2021 година до 3,8 млрд. евро през 2025 година, като за настоящата 2026 година се оценяват на 4,48 млрд. евро или 3,44 на сто от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната. Това сочи доклад на Фискалния съвет, които оценява размера, динамиката и рисковете за публичните финанси от разходите, за които експертно решение на ТЕЛК/НЕЛК е условие за достъп. Основният фокус на доклада са четири пера - пенсии за инвалидност, лична помощ, месечна финансова подкрепа по Закона за хората с увреждания и помощи за деца с трайни увреждания.
Между двете отчетни години 2021 и 2025 г. сборът на разходите по четирите основни пера се увеличава 2,37 пъти по текущи цени и 1,82 пъти след отчитане на инфлацията по хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ). Пенсиите за инвалидност формират около 68 на сто от сбора през 2025 г., личната помощ – 17 на сто, месечната подкрепа – 12 на сто, помощите за деца – 3 на сто. Делът на инвалидните пенсии в общите пенсионни разходи се повишава от 15,6 на сто на 21 на сто..
Основни двигатели на растежа на разходите са автоматичните индексации (швейцарско правило за пенсиите, линия на бедност за месечната подкрепа, обвързване на часовата ставка за лична помощ с минималната работна заплата), нарастването на броя получатели и по-високите средни плащания. Личната помощ расте 4,5 пъти (2021–2025 г.), пенсиите – 2,3 пъти.
Докладът отчита, че през 2025 г. са издадени 271 117 решения на ТЕЛК (ръст от 11 на сто спрямо 2024 г.). Ръстът идва предимно от групите до 50 на сто и 50–70 на сто. Делът на решенията над 90 на сто намалява до 22,2 на сто. Най-силни абсолютни увеличения се наблюдават в Кърджали (+9 175), Русе и Пазарджик. Националният брой нараства от около 64 000 през 2021 г. до над 271 000 през 2025 г., с особено резки скокове през 2022–2023 г. в София, Пловдив и други области.
Фискалният съвет измерва, че при три условни сценария (ограничителен, инерционен, висок) сборът на разходите достига съответно 5,73 млрд. евро, 6,2 млрд. евро и 6,75 млрд. евро през 2029 година (3,58–4,22 на сто от БВП).
По европейската методология ESSPROS разходите по функция „Инвалидност“ в България са 2,22 на сто от БВП през 2024 г., което е над средното ниво за Европейския съюз от 1,91 на сто. Фискалният съвет отчитат, че тези разходи у нас бележат на-бързия ръст в ЕС от 2019 година. 
Според доклада, системата у нас се отличава с чисто медицинска оценка (без оценка на функционирането), едно решение, което отключва множество плащания, висок дял пожизненни решения, слаб изходящ поток и слаба връзка с пазара на труда. Личната помощ обхваща около 1,3 на сто от населението – значително повече, отколкото в по-таргетирани системи като шведската.
Според Фискалния съвет, основните рисковете пред системата включват плащания без бюджетен таван, автоматични индексации над темпа на БВП, натрупване на пожизненни решения и различия в практиката на комисиите.
Препоръчва се изясняване на регионалните различия, засилен контрол върху решенията и реалното предоставяне на услуги, единно отчитане на разходите, оценка на съвкупния бюджетен ефект от промените, преход към функционална оценка (пилотирана), наблюдаван бюджетен ориентир и регулярна публикация на данни за запаси и потоци от решения.
Докладът подчертава необходимостта от по-ефективно насочване на средствата към реалните потребности при запазване на достъпа до подкрепа.