„Въпреки историческите и социални промени Стара Загора винаги е била град с перспектива“, заяви Луканов. Той посочи, че театралното изкуство е колективно и по тази причина след като архивът на старозагорския театър изгаря при пожар, самият той е станал своеобразен архиватор на историята на културната институция. „Ако не бях талантлив архивар, нашият театър нямаше да има паспорт и нямаше да може да докаже, че съществува повече от 100 години. Той е единственият извънстоличен театър с такава богата биография и с прекрасна публика“, каза актьорът.
По време на представянето си той разказа за приятелството си с българския бас Борис Христов.
По повод личния празник на Нино Луканов домакините от Държавния архив - Стара Загора подариха на Нино Луканов специален диамантен гоблен, изобразяващ коне в бяг, както и специално издание на Архива по повод 75 години от създаването на Държавните архиви у нас.
Изложбата представя документи, свързани с Борис Христов - лична кореспонденция между Луканов и Христов и писма между Луканов и съпругата на Христов - италианката Франка Христоф. Експозицията показва и част от хобитата на Нино Луканов като любовта му към конете.
Гост на Архива беше и съпругата на Нино Луканов - Анастасия (Енева) Луканова, с която са заедно от 1962 година.
Нино Луканов е роден на 14 ноември 1936 година в село Девине, Врачанско. Завършва ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 1962 г. Получава назначение като актьор в Старозагорския драматичен театър, където изиграва над 100 роли в повече от 7000 спектакъла. Дебютът му е в ролята на студента в пиесата „Когато розите танцуват“ на Валери Петров.
Участва и в четири български игрални филма: „Царска милост“ (1960), „Дъга срещу скорпион“ (1967), „Вибрация“ (1982), „Златният век“ (1984).